— Лъжа! Лъжа! — развика се Легрейв и заудря с юмруци по масата.
— Можем да претърсим стаята ти — предложи Корбет. — Или да поискаме да ни покажеш тези ръкавици. Кой знае какво ще намерим там. Следи от веществото, което си използвал? То остава по ботушите и дрехите. Или може би недоизбърсани петна от кръв по ножа или меча ти?
— Ралф. — Бранкиър се наведе напред, вперил поглед в другия край на масата. — Имаш възможност да отговориш на тези обвинения.
Легрейв обаче не вдигаше очи.
— Бадълсмиър е изучавал и предупреждението на асасините — продължи Корбет. — Ето, посланието, забито на вратите на катедралата „Сейнт Пол“, гласи следното:
„Знай, че идваме и изчезваме, преди да си усетил, и никак не ще ни попречиш.“
Корбет затвори очи.
„Знай, че каквото заграбиш, ще се изплъзне от ръцете ти и ще се върне при нас.
Знай, че си ни в ръцете и не ще те пуснем, докато не си разчистим сметките.“
— Това предупреждение прочетох в манастира, когато бях дошъл с краля. Но другото, което ми бе предадено на моста над Уз, звучеше по-различно:
„Знай, че каквото заграбиш, ще се изплъзне от ръцете ти и ще се върне при нас.
Знай, че идваме и изчезваме, преди да си усетил, и никак не ще ни попречиш.
Знай, че си ни в ръцете и не ще те пуснем, докато не си разчистим сметките.“
— Същото важи за предупреждението, което мастър Клавърли е свалил от бесилката на Мърстън. — Корбет сви рамене. — Именно това ме накара да се замисля. Да не би участниците в тази зловеща игра да са били двама? Легрейв в Англия и дьо Краон във Франция? Легрейв е закачил своето предупреждение на вратите на „Сейнт Пол“, когато тамплиерите са минали през Лондон. Дьо Краон ми е предал втората версия на посланието, докато прекосявах Йорк. Също така е накарал някой от слугите си да закачат едно на бесилката на Мърстън, просто за да направят мистерията още по-голяма. — Корбет се усмихна мрачно на французина. — Ще трябва да кажеш на господаря си във Франция, че си допуснал сериозна грешка, не си преписал вярно посланието.
Френският пратеник остана неподвижен, с отметната назад глава, загледан в тавана, като не преставаше да глади с ръка рядката си червена брада.
— Но как направи връзката? — попита Симс. — Как разбра, че Легрейв и дьо Краон са съучастници в този заговор?
Корбет се обърна към него.
— При пристигането си тук — може и да не си спомняте това — ви казах, че съм получил подобна заплаха, но не споменах къде. По-късно, в разговор с всички ви, Легрейв нехайно спомена, че това се е случило на моста над Уз. Как би могъл да го знае, ако не са съучастници с дьо Краон? — Корбет посочи с пръст Симс. — Написа ли своя разказ, за цялата тази жалка история, както нареди Великият магистър?
Тамплиерът кимна.
— А ти, Бранкиър?
— Разбира се.
— А Легрейв?
— Бях прекалено зает — отвърна предизвикателно последният.
— Както и да е — намеси се Симс. — Аз не знаех, че предупреждението ти е било предадено на моста над Уз. — Сетне посочи Легрейв. — Спомням си обаче как ти каза това, а и Бранкиър води протокол на тази среща.
— Но това имение бе поставено под запрещение — обади се дьо Моле. — Никой от нас не е можел да влезе в Йорк, нито пък мосю дьо Краон да дойде тук.
— Ако искахте да кореспондирате с някого извън стените на това имение, чак толкова трудно ли щеше да ви бъде? — попита Корбет. — За Бадълсмиър е било съвсем лесно да се измъкне. Сигурен съм, че мосю дьо Краон има писари и куриери, които да изпълняват поръчките му, така че двамата винаги да са осведомени какво става.
Корбет помълча, загледан в прозореца. Бурята беше преминала, но дъждът все още трополеше по стъклата.
— В крайна сметка — промърмори той, — трябва да призная, че допуснах ужасна грешка. — Сетне огледа всички около масата. — Мислех, че в този орден цари поквара, но както във всяка затворена общност, и тук има добри и лоши хора. Монсеньор, за подозренията си към теб и останалите братя се извинявам. — Корбет потърка лицето си с длани. — Но се чувствам изморен и сърцето ми е другаде. „Veritas in ripa“ — промърмори той. — Истината е на речния бряг. — Секретарят погледна Легрейв. — Това е написал Бадълсмиър на стената в килията си, преди да се обеси. Той също се е досетил кой е убиецът. Може би е видял нещо. Може би е осъзнал колко близо е бил Легрейв до „Тринити“, когато кралят бе нападнат. Роден за воин, Легрейв не е нито левак, нито десняк, ами борави с еднаква лекота с двете ръце. Когато си спомних убиеца в библиотеката и помолих моя слуга да изиграе ролята му, се обърках, но накрая се сетих как постоянно прехвърляше арбалета от едната в другата си ръка. — Корбет погледна Великия магистър — Ти знаеш ли какво означава надписът?