Той млъкна и ме покани да задам въпросите си, ако имам такива. Попитах го каква връзка има изкореняването на ненужните навици с пламъка на съзнанието.
Той отвърна, че това дистанцирало съзнанието от самовглъбеността му и му давало свободата да се съсредоточи върху нещо друго.
— Непознатото присъства постоянно — продължи той, — но е извън възможностите на нашето нормално съзнание. Непознатото е безполезната част от обикновения човек. А е безполезна, защото обикновеният човек няма достатъчно енергия, за да я схване.
— След като прекара толкова време по пътя на воина, ти имаш достатъчно свободна енергия да схванеш непознатото, която обаче не е достатъчна, за да го разбереш или дори да си го спомняш.
Той обясни, че при онази плоска скала аз съм навлязъл много дълбоко в непознатото. Но съм се отдал на разточителната си природа и съм се ужасил, което било едва ли не най-лошото, което човек може да направи. Затова съм побягнал от лявата страна с пълна сила; но за нещастие, повличайки със себе си цял легион странни неща.
Казах на дон Хуан, че не схващам мисълта му и че трябва да спре да ми говори със заобикалки и да ми каже точно какво има предвид под „легион странни неща“.
— При обясненията за съзнанието — рече той — аз, както може да се предположи, поставям всичко или почти всичко на мястото му. Нека поговорим малко за старите ясновидци. Както ти казах, Хенаро много прилича на тях.
След това ме заведе в голямата стая. Седнахме и той започна своите разяснения.
— Новите ясновидци били просто ужасени от знанието, което старите ясновидци били натрупали през годините — рече дон Хуан. — И това е разбираемо. Новите ясновидци знаели, че това знание води само до пълна гибел. И все пак били също и запленени от него, особено от практиките.
— Как са разбрали новите ясновидци за тези практики? — попитах аз.
— Те са наследството на старите толтеки — отвърна той. — Новите ясновидци научават за тях в процеса на своята дейност, Те почти никога не ги прилагат, но ги познават като част от своето знание.
— Що за практики са това, дон Хуан?
— Това са едни много неясни формули, заклинания, продължителни процедури, които са свързани с боравенето с една много тайнствена сила. Или поне е била тайнствена за древните толтеки, които са я забулили в загадъчност и са я направили по-ужасяваща, отколкото е в действителност.
— Каква е тази тайнствена сила? — попитах аз.
— Това е една сила, която присъства във всичко, което съществува — рече той. — Старите ясновидци така и не дръзнали да се опитат да разкрият загадката на силата, благодарение на която могли да създадат своите тайни практики; те просто я приели като нещо свещено. Новите ясновидци обаче щателно я наблюдавали и я нарекли воля, волята на излъчванията на Орела, или намерение.
Дон Хуан продължи с обяснението, че древните толтеки били разделили своето тайно знание на пет части, всяка от които се състояла от Две категории: земята и тъмните области, огъня и водата, надземното и подземното, шумното и тихото, подвижното и неподвижното. Той изрази становището си, че сигурно е имало хиляди различни техники, които с течение на времето се ставали все по-съвършени.
— Тайното знание за земята — продължи той — се отнасяло до всичко, което е на повърхността й. Имало специални системи от движения, думи, мехлеми и отвари, които се прилагали на хора, животни, насекоми, дървета, треви, скали и почва.
— Тези техники превърнали старите ясновидци в ужасни същества, които използвали своето тайно знание за земята или за да подчинят, или за да унищожат всичко, което е на повърхността й.
— Съответствието на земята било това, което те познавали като „тъмните области“. Тези практики били едни от най-опасните. Те се отнасяли до елементи без органичен живот. Живи твари, които са на земята заедно с всички органични същества.
— Без съмнение, едно от най-значимите постижения на древните ясновидци, особено за тях, било откритието, че органичният живот не е единствената форма на живот на земята.
Не схванах много добре какво каза и затова зачаках да ми поясни думите си.
— Органичните същества не са единствените твари, които имат живот — рече той и отново направи пауза, като че ли за да ми даде време да обмисля казаното.
Възразих с една дълга реч, отнасяща се до определението за живота и за това да си жив. Говорих за възпроизводството, метаболизма и растежа — процесите/които отличават живите организми от мъртвата материя.
— Ти изхождаш от позицията на органичния живот — рече той. — Но това е само един отделен случай. Не бива да извличаш всичко, което искаш да кажеш, само от една категория.