Помолих го да обясни по-подробно техниките за огъня и водата. Той отвърна, че знанието на старите ясновидци било толкова сложно и заплетено, колкото и безполезно, поради което щял да го очертае само в общи линии.
След това изложи накратко практиките, свързани с категорията на надземното и подземното. Надземното се занимавало с тайното знание за вятъра, дъжда, разпръснатите светкавици, облаците, гръмотевиците, дневната светлина и слънцето. Знанието за подземното се занимавало с мъглата, подпочвените води, блатата, мълниите, земетресенията, нощта, лунната светлина и луната.
Шумното и тихото били категория, която се занимавала с манипулацията на звука и тишината. Подвижното и неподвижното били практики, занимаващи се с тайнствените аспекти на движението и покоя.
Помолих го да ми онагледи поне една от техниките, които бе очертал. Той отвърна, че вече ми е направил десетки демонстрации през всичките тези години. Аз настоях, че съм намерил рационално обяснение на всичко, което ми е показал или направил с мен.
Той не отговори. Или беше ядосан, че му задавам въпроси, или сериозно се бе замислил в търсене на подходящ пример. След известно време се усмихна и каза, че е открил най-подходящия.
— Техниката, която имам предвид, трябва да се извърши в някой плитък поток — рече той. — Има един такъв близо до къщата на Хенаро.
— Аз какво ще трябва да направя?
— Ще трябва да намериш едно средно голямо огледало.
Изненадах се от този отговор. Отбелязах, че древните толтеки не са познавали огледалото.
— Вярно е, не са го познавали — призна той с усмивка. — Това е допълнението на моя благодетел към тази техника. Древните ясновидци са се задоволявали просто с някаква отразяваща повърхност.
Той обясни, че техниката се състояла в това — да се потопи някаква лъскава повърхност в плитките води на някой поток. Ролята на тази повърхност можела да се изпълнява от всеки плосък предмет, който имал известна способност да отразява образи.
— Искам да направиш здрава рамка от тънък метал за едно средно голямо огледало — рече той. — Тя трябва да е водонепроницаема, така че ще трябва да я засмолиш. Трябва да я направиш сам, със собствените си ръце. Когато си готов, донеси я и ще продължим нататък.
— Какво ще се случи, дон Хуан?
— Не се тревожи. Ти сам ме помоли да ти дам пример от практиките на древните толтеки. Навремето аз помолих същото моя благодетел. Мисля, че в определен момент всеки чирак отправя тази молба. Моят благодетел каза, че и той постъпил така. Неговият благодетел, нагуалът Елиас, му дал пример; моят благодетел, на свой ред, ми даде същия пример, а сега аз ще го дам на тебе.
— Когато моят благодетел ми даде този пример, аз не знаех как го направи. Сега вече знам. Един ден ти също ще знаеш как действа тази техника; ще разбереш какво се крие зад всичко това.
Помислих, че дон Хуан иска да се върна в Лос Анджелис и там да направя огледалото. Прокоментирах, че ще ми е невъзможно да си спомня задачата, ако не остана в състояние на повишено съзнание.
— В това, което каза, има две слаби места — рече той. — Първото е, че няма как да останеш в повишено съзнание, защото няма да можеш да действаш, освен ако аз или Хенаро, или който и да е воин от нагуалската група не се грижи за теб всяка минута от деня, както правя аз сега. Второто е, че Мексико не е на Луната. Тук също има железарски магазини. Можем да отидем в Оаксака и да купим каквото ти е необходимо.
На следващия ден отидохме с колата до града, където аз купих материалите за рамката и срещу минимално заплащане я направих в една работилница. Дон Хуан ми каза да я сложа в багажника на колата, без дори да я погледне.
В късния следобед потеглихме обратно към къщата на Хенаро и пристигнахме там рано на другата сутрин. Потърсих Хенаро, но него го нямаше. Къщата изглеждаше пуста.
— Защо държи Хенаро тази къща? — запитах дон Хуан. — Той живее с теб, нали?
Дон Хуан не отговори. Погледна ме някак странно и отиде да запали газения фенер. Бях сам в стаята, обгърнат от пълен мрак. Чувствах ужасна умора, която отдавах на продължителното и мъчителното шофиране из планините. Исках да полегна. В тъмното не можех да видя къде бе сложил Хенаро рогозките. Спънах се в един куп от тях. И тогава узнах защо Хенаро държеше тази къща: той се грижеше за мъжете-чираци Паблито, Нестор и Бениньо, които живееха в нея, когато са в състояние на нормално съзнание.
Почувствах се въодушевен; вече не бях уморен. Дон Хуан влезе с фенера. Казах му какво съм осъзнал, но той отвърна, че това е без значение, защото няма да го помня дълго.
След това ме помоли да му покажа огледалото. Изглеждаше доволен и отбеляза, че е леко и въпреки това здраво. Направи му впечатление, че бях използвал метални болтове, за да прикрепя алуминиевата рамка към тънък метален лист, който служеше за подложка на огледалото с размери четирийсет и пет сантиметра дължина и трийсет и пет сантиметра ширина.