— Аз направих дървена рамка на моето огледало — рече той. — Това изглежда много по-добре от моето. Моята рамка беше твърде тежка и същевременно чуплива.
— Нека ти обясня какво ще направим — продължи той, след като приключи огледа на рамката. — Или по-скоро, какво ще се опитаме да направим. Двамата с теб ще поставим това огледало на повърхността на потока, който е до къщата. Той е достатъчно широк и достатъчно плитък, за да ни свърши работа.
— Идеята е да оставим флуидността на водата да упражни налягане върху нас и да ни отнесе.
Преди да успея да кажа нещо или да задам някакъв въпрос, дон Хуан ми припомни, че в миналото бях използвал водата на подобен поток и бях извършил изключителни подвизи на възприятието. Имаше предвид последиците от поглъщането на халюциногенни растения, които бях изпивал много пъти, докато стоях потопен в напоителния канал зад къщата му в Северно Мексико.
— Спести си въпросите, докато ти обясня какво са знаели ясновидците за съзнанието — рече той. — Тогава ще разбереш всичко, което правим, в по-различна светлина. Но първо, нека довършим започнатата процедура.
Отидохме до близкия поток и той избра едно място, където от водата се показваха няколко плоски камъка. Каза, че там водата била достатъчно плитка за нашите цели.
— Какво очакваш да се случи? — попитах аз, вече обхванат от мрачни предчувствия.
— Не знам. Знам само какво ще се опитаме да направим. Ще държим огледалото много внимателно, но и много здраво. Ще ю поставим леко на повърхността на водата, след което ще го оставим да потъне. После ще го хванем на дъното. Проверих, има достатъчно тиня, в която ще можем да заровим пръсти под огледалото, за да го държим здраво.
Той ми каза да клекна на един плосък камък, който се показваше над повърхността на водата в средата на потока, и ме накара да хвана огледалото с две ръце, почти в ъглите на едната страна. Той клекна с лице към мен и хвана огледалото по същия начин. Оставихме огледалото да потъне, след което го хванахме, като потопихме ръцете си във водата почти до лактите.
Нареди ми да се изпразня от мисли и да се взра в повърхността на огледалото. Няколко пъти повтори, че номерът бил въобще да не се мисли. Напрегнато гледах в огледалото. Спокойното течение на водата леко разкривяваше отраженията на донхуановото лице и моето. След няколко минути напрегнато взиране в огледалото ми се стори, че постепенно отражението на неговото и моето лице стана много по-ясен. А огледалото увеличи размерите си, докато стана най-малко метър на метър. Течението сякаш бе спряло, а огледалото се виждаше така ясно, като да беше поставено на повърхността на водата. А още по-странно беше ясното очертание на нашите отражения. Като че ли лицето ми бе увеличено, но не-в размер, а във фокус. Можех да видя порите по кожата на челото си.
Дон Хуан тихо ми прошепна да не се взирам в моите или в неговите очи, а да оставя погледа си да шари по огледалото без да се фокусира върху никоя част от отраженията ни.
— Гледай втренчено без да се взираш! — за пореден път ми нареди той, като си налагаше да шепти.
Направих каквото ми каза без да спра, за да се замисля над явното противоречие. В онзи момент нещо в мен бе уловено в онова огледало и противоречието действително имаше смисъл. „Възможно е да гледаш втренчено без да се взираш“, помислих си аз и в момента, в който тази мисъл бе формулирана, до главата на дон Хуан и моята се появи още една глава. Тя беше в долната част на огледалото, вляво от мен.
Цялото ми тяло се разтрепера. Дон Хуан ми прошепна да се успокоя и да не показвам страх или изненада. Той отново ми нареди да гледам новодошлия втренчено, без да се взирам.
Трябваше да положа неимоверни усилия, за да не се задъхам и да пусна огледалото. Тялото ми се тресеше от главата до петите. Дон Хуан отново ми прошепна да се овладея. Побутна ме с рамо няколко пъти. Малко по малко овладях страха си. Гледах втренчено третата глава и постепенно осъзнах, че това не беше човешка глава, нито пък глава на животно. Всъщност това въобще не беше глава. Беше един образ без вътрешна подвижност. Когато ми хрумна тази мисъл, аз моментално осъзнах, че не я мисля аз. И това осъзнаване въобще не беше мисъл. Преживях един миг на огромно напрежение, след което нещо непонятно ми се изясни. Мислите бяха един глас, който звучеше в ушите ми!
— Аз виждам — извиках на английски, но не се чу никакъв звук.