«В такъв случай това, което виждаме, е…»
«Да. Град или нещо подобно. Видяхте размерите му, така че можете сам да прецените каква е цивилизацията, която го е изградила. Излиза, че целият ни известен свят — океани, континенти и планини — е само тънък слой призрачна мъгла, обграждаща нещо извън въображението ни.»
Замълчахме. Спомням си, че бях изпълнен с глупава изненада от това, че бях един от първите хора в света, научили ужасната истина. Не знам защо, но дори и за миг не се усъмних в нея. Зачудих се каква ли ще е реакцията на човечеството.
Наруших мълчанието. «Ако сте прав, защо тези създания, каквито и да са, досега не са установили контакт с нас?»
Професорът ме изгледа със съжаление. «Ние си мислим, че сме добри инженери. Как обаче бихме могли да ги достигнем? Пък и не съм уверен, че не е имало контакти. Малко ли подземни създания има в нашата митология — тролове и таласъми, и какво ли не? Всъщност, прав сте, по-скоро не е имало контакт. Над вашия въпрос обаче си заслужава да се помисли.»
Изображението на екрана не се промени. Структурата продължаваше да сияе и да отправя предизвикателства към нашия разум. Опитах се да си представя нейните сгради и улици и съществата, движещи се по тях. Същества, преминаващи през разтопените скали така, както рибите плуват във водата. Това ми се стори фантастично… но именно тогава си спомних колко невероятно тесен е диапазонът на температурите и наляганията, при които може да съществува човешката раса. Всъщност, ние бяхме изнежени, а не те — та нали почти цялата материя на Вселената съществува при температури от хиляди и дори милиони градуси.
«Е, добре. Какво ще правим?», попитах унило.
Професорът се наведе към мен. «Преди всичко, трябва да научим още много неща и да запазим откритието в пълна тайна, докато не се убедим в истинността им. Можете ли да си представите каква паника ще настъпи, ако тази информация изтече? Разбира се, истината рано или късно ще стане достояние на света, но разкриването й трябва да бъде внимателно.
Давате си сметка, че сега геолого-проучвателният аспект на работата ми е съвсем несъществен. Преди всичко следва да изградим цяла мрежа от станции, за да определим размерите на структурата. Според мен би трябвало да ги построим в интервали от десет мили в северна посока, като е най-добре първата да бъде някъде в Южен Лондон, за да видим докъде се простира това нещо. Цялата операция ще трябва да бъде държана в пълна тайна, също като изграждането на първата радарна мрежа в края на тридесетте години.
Освен това ще се опитам да увелича мощността на предавателя. Надявам се да успея да концентрирам лъча му. Това обаче ще е свързано с редица трудности от инженерно естество, така че ще ми бъдат необходими допълнителни средства.»
Обещах да направя всичко възможно, за да издействам тези средства, и професорът изрази надежда, че Вие лично не след дълго ще успеете да отделите време и да посетите лабораторията му. Приложена, изпращам Ви фотография на екрана. Макар и да не е съвсем ясна, надявам се, че ще бъде приета като потвърждение на истинността на нашите наблюдения.
Известно ми е много добре, че субсидиите, които нашето ведомство отпусна на Дружеството за между планетни полети, почти изчерпаха лимита на средствата ни. Смятам, обаче, че дори и прекосяването на космическото пространство не е толкова важно, колкото незабавното изследване на споменатото откритие. Уверен съм, че то ще има огромно отражение върху философските възгледи и въобще върху бъдещето на целия човешки род.“
Разменихме погледи с Керн. Не успях да разбера голяма част от съдържанието на документа, но основните факти ми станаха ясни.
— Да — казах, — това наистина е важно. Къде е тази фотография?
Той ми я подаде. Бе твърде избледняла, тъй като очевидно е била многократно копирана, преди да стигне до нас, но контурите на изображението нямаше как да се сбъркат с нещо друго.
— Били са способни учени — казах с възхищение. — Да, това е наистина Каластеон. Значи, успяхме най-сетне да прозрем истината, макар и за това да ни потрябваха триста години.