И тръгва да донесе дърва.
Докато чакаме кафето, свиваме цигари, тъпчем лулите.
Изваждаме кесиите с тютюн. Някои имат купешки кожени или мушамени кесии. Но те са малцинство. Бике вади тютюн от чорап, вързан с връв. Повечето използуват калъфчето за противогазовата маска, направено от непромокаем плат, много удобно за тютюна и дори за ситно нарязания тютюн. Други направо вадят тютюна от джоба на шинела си.
Пушачите, събрани в кръг, точно при входа на укритието, в което са настанени повечето войници от полувзвода, заливат с жълта от никотина плюнка мястото, където опираме ръцете и коленете си, когато се прегъваме за да влезем или излезем.
Но кой обръща, внимание на тази подробност?
Ето че заговорват за редки продукти във връзка с писмото, което Мартро е получил от жена си.
— Стрина ви Мартро ми пише — казва той — за угоената свиня, че е още жива. Нямате си представа колко струва такова животно сега у нас!
Засягането на този стопански въпрос изведнъж се изражда в остър спор между Пепен и Тюлак.
Разменят си най-грозни ругатни и завършват:
— Пет пари не давам какво разправяш и какво не разправяш. Затваряй си плювалника!
— Ще го затворя, ако ща, мръсник с мръсник!
— Ако ти друсна един, веднага ще го затвориш!
— Ама ти къде се намираш?
— Я ела малко насам, ще видиш!
Те се пенят, скърцат със зъби и се приближават един към друг. Тюлак хваща праисторическата си брадва, кривогледите му очи мятат светкавици. Другият блед, със зеленикави очи, с лице на разбойник, очевидно, мисли за ножа си.
Ламюз пъхва миролюбивата си ръка, голяма колкото детска глава, и налятото си с кръв лице между тези двама мъже, които се изяждат с поглед и се разкъсват с думи.
— Хайде, хайде, да не вземете да се изколите! Жалко ще бъде!
Останалите също се намесват и разделят противниците. Те продължават да си хвърлят зад гърба на другарите кръвожадни погледи.
Със злъчен, треперещ глас Пепен предъвка остатъка от ругатни.
— Разбойник, нехранимайко, гад! Ама чакай, ти ще ми платиш!
Тюлак от своя страна доверява на войника, който е до него:
— Мръсникът му с мръсник! Видя ли го що за стока е! Какво да се прави: тук човек е принуден да се разправя с какви ли не типове. Уж се познаваме, ама всъщност хич не се знаем кой какъв е. Ама тоя, ако е решил да ме плаши, не е познал. Почакай малко: някой ден ще го подредя аз него, ще видиш.
Разговорите отново се подемат и заглушават последните отзвуци на кавгата:
— Така е всеки ден! — казва Паради. — Вчера Плезанс искаше да цапардоса Фюмекс по лицето не знам по какъв повод, нещо във връзка с хапчетата с опиум като че ли. И като започнаха, ту единият ще убие другия, ту другият пък него ще убие. Дали не сме взели да заприличваме на животни, като живеем като животни, а?
— Несериозни хора — забелязва Ламюз. — Също като децата.
— Още по-лошо дори, защото са мъже.
Денят тече. Малко повече светлина се процежда през мъглата, която покрива земята. Но времето си остава облачно. Започва да вали. Водните пари се разкъсват, спускат се. Ръми. Вятърът отчайващо бавно довлича над нас голямата си мокра пустота. Мъглата и капките помрачават, забулват всичко: дори опънатите като червен сатен бузи на Ламюз, дори оранжевото като портокал лице на Тюлак, водата угасява в нас засищащата радост, с която яденето ни беше изпълнило. Пространството се е свило. Над земята — поле на смъртта — се е надвесило печално поле — небето.
А ние седим тук, сякаш сме пуснали корени, бездействуваме. Днес ще ни бъде тежко да убием деня, да се отървем от следобеда. Зъзнем, не ни е добре; постоянно се местим от място на място като добитък в кошара.
Кокон обяснява на съседа си каква гъста мрежа образуват нашите окопи. Бил видял общия план и оттам изчислил. В сектора на нашия полк били разположени петнадесет френски траншейни линии, едни от които изоставени, буренясали, почти сринати, а другите поддържани и пълни с войска. Тези успоредни линии се съединяват чрез безброй ходове, които извиват и правят чупки като стари улици. Мрежата е много по-гъста, отколкото си я мислим ние, дето живеем в нея. Върху двадесет и пет километра фронтова линия трябва да смятаме хиляда километра изкопи: окопи, ходове, подземни галерии. А френската армия се състои от десет армии. Така че от френска страна има около десет хиляди километра окопи и също толкова от германска… А френският фронт е горе-долу една осма част от целия военен фронт на земята.