Барбюс се бори против национализма и шовинизма, които отравят не само Германия, но и Франция, с вярата че само „социалистическата доктрина“ може да унищожи войната, да донесе мир на народите.
Великата октомврийска революция откри за Барбюс както и за голям брой писатели в различни страни, разрешението на проблемата, на диалектическия възел за корените на войната, нейните социални първопричини като явление, присъщо на буржоазния ред и безредие, на капиталистическата система.
В „Декрета за мир“ на съветското правителство, подписан от В. И. Ленин, се казва между другото: „Продължаването на тази война за това, как да се разделят между силните и богати нации завладените от тях слаби народности, е за правителството (съветското, б.а.) най-голямо престъпление против човечеството и то тържествено заявява своята решимост да подпише условията на мира, еднакво справедливи за всички народности без изключение.“
В май 1917 г. Барбюс пише: „Успехът на «Огънят» ме убеждава, че хората ще ме чуят. Да не се предаваме на отчаяние и да оплакваме жертвите на войната — нека се помъчим да използуваме този урок, за да подобрим социалния живот и се погрижим за бъдещето“
Той дава това обещание шест месеца преди Октомврийската революция в 1917 година. Самата революция той посреща като отговор на ония мисли, които са го спохождали в безсънните нощи на фронта. „Декрета за мира“ той посреща с дълбока въздишка на освобождение, сякаш са се сбъднали най-съкровените му мечти. Срещу него се сипе град от хули, лъжи, клевети, ругатни. „Юманите“ му предоставя страниците си. Реакцията го взема на прицел. „Клерикалите са се опълчили яростно срещу мен. Струва ми се, да би могло, жив биха ме изяли“ — пише той на жена си. Партията го взема под своя защита. Едновременно той организира със свои приятели групата „Кларте“ („Ясност“) и нейния орган „Монд“. Сега вече се открива нов фронт, нова глава в неговата патриотична дейност и в световната история — защитата на младата съветска република, обкръжена от всички страни с врагове.
Той отправя своята гореща благодарност към офицерите и войниците, които, „прочели моята книга, ми протегнаха ръка“.
„Френските писатели, обединени в групата «Кларте» — се казва в посланието на «Монд», — съзнават, че служенето на републиканската идея в неговото дълбоко човешко значение и във всичката широта на нейните международни мащаби изисква сътрудничество с писателите и мислителите от другите страни, към тях те протягат ръка. В този техен стремеж, а не в проповедта на шовинизма се състои истинският патриотизъм.“
По-нататък: „Нашите редици ще се попълват, защото сме в навечерието на големи събития, които ще окажат своето влияние на всички хора с добра воля“ — завършва Барбюс своя апел.
В статиите на Барбюс „Към войниците, останали живи“, „Отговор на моите клеветници“, „Великият дълг“, „Групата Кларте“, „Към нови времена“, „Ние обвиняваме!“, „Руската революция и дългът на трудовите хора“ е излъчена любовта на писателя към хората, страдащи и експлоатирани, към поробените от империализма народи, както и несъмнено към войниците, с които бе изживял мрачните перипетии на войната. Тия статии дишат с оня революционен плам, който Барбюс бе почерпил от опита на войната и отразил в романа „Огънят“.
(Известието за романа и за групата „Кларте“ на Барбюс достигна до нас в България в края на войната, а скоро след това (1922) Барбюс основа международна група, в която влизали писатели като Вайян Кутюрие, Аанатол Франс, Ромен Ролан, Арнолд Цвайг, Томас Харди, със задача да разкриват пред интелигенцията причините за войната и нейните организатори. Този интерес обаче към инициативата на Барбюс у нас се създаде само в тесния кръг на поетите „символисти“ и комунисти — за широката писателска общественост той остана чужд.)
Трябва да се отбележи, че за Лениновия поглед тази инициатива на Барбюс не остана незабелязана. Той пише до групата „Кларте“ в 1922 година:
„Скъпи приятели! Ползвам се от случая да ви изпратя най-хубав поздрав. Аз бях тежко болен и повече от година не можах да видя ни едно произведение на вашата група. Надявам се, че вашата организация «дезансиен комбатан» се е запазила и крепне не само числено, но и духовно в смисъл на вглъбяване и разширяване на борбата против империалистическата война. Струва си за борбата против такава война да посвети човек живота си, в тая борба трябва да бъдем безпощадни, всички софизми в нейна защита трябва да се преследват докрай.“