— За какво? — настоява Барк.
— То се вижда, че вие не рискувате парите си.
— А, не, ние само кожата си рискуваме.
Разтревожени от опасния за нашите непосредствени интереси обрат, който взема разговорът, ние се намесваме. В това време някой разтърсва вратата на избата и един мъжки глас изкрещява:
— Палмир!
Жената тръгва, клатушкайки се, но предпазливо оставя вратата отворена.
— Просто без пари! — обръща се към нас Ламюз.
— Ама че гадове! — шепне Барк, който не може да преглътне подобно посрещане.
— Срам и позор! — казва Мартро.
— Ще рече човек, че ти за пръв път виждаш такова нещо?
— Ама и ти, Ламюз, си голям дивак! Като си седнал да й разправяш: „Какво да се прави, военна работа!“ Успокояваш я, дето ни краде за виното! Голямо геройство!
— Какво да правя, какво да й кажа? Иначе трябваше да си обираме крушите. Нито маса, нито винце, така ли? И четирийсет су да ни кара да й плащаме виното, пак ще купуваме, нали така? Просто късмет, дето я намерихме. Вярно, не бях спокоен, треперех да не вземе да ни отпрати.
— Знам аз, че то навсякъде си е същото, ама все пак…
— Оправят се туземците, и още как! Нали трябва да има и такива, дето се възползуват. Няма всеки да върви да го трепят я!
— Бива си ги хората от Източна Франция!
— Ама и северняците си ги бива!
— … Приемат ни с отворени обятия!…
— Това за обятията си е вярно…
— Нали ти казвам — повтаря Мартро, — срам и позор.
— Затваряй си устата! Ей я кучката иде.
Отбихме се в квартирата, за да съобщим, че сме уредили работата, после отидохме да пазаруваме. Като се върнахме в новата си трапезария, намерихме другарите в разгара на приготовленията за обяд. Благодарение на личните си връзки с главния кашавар, по принцип противник на деленето на продуктите, Барк беше успял да получи картофите и месото, които се полагаха на петнадесетте човека от отделението.
Беше купил мас — една топчица за четиринадесет су. Ще си опържим картофи. Беше намерил консервиран грах — четири кутии. Кутията с желирано телешко на Менил Андре ще ни бъде ордьовър.
— Добре ще си хапнем! — рече очарован Ламюз.
Надзърнахме в кухнята. Грейнал от щастие, Барк се въртеше край чугунената печка, която заемаше едната стена и изпълваше помещението с горещия си дъх.
— Без да ме забележат, бутнах супата да ври — пошушна ми той и вдигна капака на тенджерата.
— Огънят не е силен. Половин час, откак съм сложил месото, пък водата още е бистра.
Миг след това чувам, че спори с хазяйката. Става въпрос за тази допълнителна тенджера: нямала повече свободно място на печката си; казали сме й били, че ни трябвала само една тенджера, и тя повярвала; ако знаела, че ще й правим въртели, нямало да ни даде стаята под наем. Барк отговаря, шегува се и успява да успокои чудовището.
Един по един пристигат и останалите. Изпълнени със сладки мечти, като гости на сватбен пир, те намигат, потриват ръце.
Когато попадат в тази черна кухня след ярката светлина навън, те стоят няколко мига заслепени като загубени, същински бухали.
— Не е много светличко — казва Менил Жозеф.
— А на тебе, батинка, какво ти трябва?
Останалите се провикват в хор:
— Много сме си добре тук.
В полумрака като в подземие всички поклащат одобрително глави.
Произшествие — по невнимание Фарфаде се опира до мръсната мека стена и на рамото му се отпечатва толкова черно петно, че се вижда дори тук. Фарфаде, който толкова се грижи за външността си, мърмори и за да избегне втори допир със стената, се блъска в масата и изпуска лъжицата си на земята. Навежда се, опипва неравния под, където години наред са се стелили прах и паяжини. Когато намира лъжицата, тя е черна като въглен и от нея висят някакви нишки. Разбира се, тук да изпуснеш нещо е цяла катастрофа. Трябва да се движим внимателно.
Ламюз слага тлъстата си като салам ръка между два прибора.
— Хайде на трапезата!
Ядем. Храната е обилна и доброкачествена. Шумът от разговорите се смесва с бълбукането на изпразвани бутилки и на дъвкането с пълна уста. Докато се наслаждаваме на щастието да ядем седнали, един лъч се процежда през високото прозорче, хвърля дрезгава светлина в част от помещението, очертава квадрат на масата, проблясва върху един прибор, козирка, око. Без да ме забележат, наблюдавам това мрачно празненство, където кипи веселие.