Затова около него се поражда чувство на жалка завист.
— Не се знае! — отново шепне Паради, но също така неуверено както обикновено, когато произнася тези неизмерими думи в тесния кръг на сегашния ни живот.
VII
Заминаване
На другия ден Барк каза:
— Ще ти обясня каква е работата. Едни опра…
Пронизителен писък рязко пресече обяснението му на тази сричка.
Бяхме на перона на някаква гара. През нощта сигнал за тревога ни изтръгна от съня и ни откъсна от селото; пеша вървяхме дотук. Почивката свърши; пращаха ни в друг сектор: хвърляха ни другаде. Изчезнахме от Гошен под прикритието на тъмнината, без да видим нещата, хората, без да се сбогуваме дори с поглед, без да отнесем последен образ от тях.
… Един локомотив маневрираше толкова близо, че почти ни докосваше и пищеше с всички сили. Видях как устата на Барк, запушена от крясъците на огромния ни съсед, изрече някаква псувня: видях и другите лица, разкривени от чувството на безсилие, оглушени под каските с каишки. Бяхме караул на тази гара.
— Добре, ще те почакам да се наревеш! — ядосано изхълца Барк. Говореше на свирката, окичена с дим.
Но ужасната машина продължаваше да пищи с все сила и спираше думите в гърлата ни. След като замлъкна и само ехото остана да звънти в ушите ни, нишката на разговора беше окончателно прекъсната и Барк се задоволи да заключи накратко:
— Да.
Тогава се огледахме.
Бяхме загубени сред нещо като град.
Безкрайни влакови композиции, влакове с четиридесет до шестдесет вагона се редуваха като къщи с тъмни, ниски еднакви фасади, отделени от улички. Пред нас, край къщите на колела — безкрайната улица, главната линия, чиито бели релси се губеха в една или друга посока и изчезваха в далечината. Части от влакове, цели влакове в големи водоравни колони, се задвижваха, разместваха се и отново се връщаха. От всички страни се чуваше равномерно тракане на колела по блиндираната земя, остри изсвирвания, биене на предупредителния звънец, металически грохот на кубични колоси, когато буферите се съединяваха и те се разклащаха с дрънчене на вериги и тласък, който се предаваше по дългия разчленен скелет на влака… На долния етаж на зданието, което се издигаше в центъра на гарата като кметство, телеграфът и телефонът забързано тракаха под съпровод от гласове. Наоколо върху почерняла от въглища земя се нижеха складове за стоки, ниски магазини, през чиито врати се виждаше мрачна вътрешност, настръхнали семафори, водни кули, железни решетъчни стълбове, чиито жици се очертаваха върху небето като петолиния, тук-таме някой диск и високо в облаците, над целия този мрачен плосък град — два парни подемни крана, подобни на църковни кули.
По-далеч, в запустелите места около лабиринтите от перони и сгради, докъдето поглед стига, бяха спрели военни коли и камиони, върволица коне.
— Май ще падне работа!…
— Целият армейски корпус ще се товари тая вечер!
— Ей ги, че пристигат.
Облак обвиваше нарастващия грохот от тракането на коли и тропота на конски копита и се приближаваше по булеварда за гарата, който се откриваше отвъд редица сгради.
— И топове са натоварили.
И действително върху открити платформи между две дълги пирамидални купчини сандъци се очертаваха профили на колела и дълги муцуни на оръдия. И туловищата, и дулата, и колелата бяха наплескани като тигрови кожи с жълто, кафяво и зелено.
— Това е маскировка. Има и боядисани коне. На, гледай тоя с широките крака, също като че ли има панталони, нали? Бял е бил и са му сложили боя да не личи.
Този кон стоеше настрана от другите, които сякаш изпитваха недоверие към него; той беше сивкавожълтеникав — очевидно подправен цвят.
— Горкото животно! — рече Тюлак.
— Погледни ги крантите, не само че ги избиват, ами им правят и такива мръсни номера — каза Паради.
— То е за тяхно добро, нали виждаш!
— Така си е и нас за наше добро, нали?
Надвечер пристигнаха войници. От всички страни потекоха към гарата. Кресливи подофицери тичаха край редиците. Задържаха войниците да не минават встрани, а да се движат покрай бариерите или в оградените квадрати, каквито имаше почти навсякъде. Войниците редяха пушките на пирамиди, сваляха раниците и понеже нямаха право да излизат, чакаха скупчени един до друг в полумрака.