Все повече се стъмняваше и идващите групи ставаха все по-многобройни. Едновременно пристигаха и автомобили. Скоро бученето стана непрекъснато — леки коли сред огромен прилив на малки, средни и големи камиони. Те спираха в редици, трупаха се на определени места. Глъчка от гласове и различни шумове се надигаше от този океан от хора и коли, който се блъскаше в подстъпите на гарата и на места дори започваше да прониква в нея.
— Това още нищо не е — рече Кокон, човекът статистика. — Само в щаба на армейския корпус има трийсет автомобила за офицерите. А знаеш ли — продължи той — колко влакове с по петдесет вагона ще трябват, за да се натовари целият корпус, хората и стоката, без камионите, разбира се, те сами ще допълзят до новия сектор. Не се мъчи, сърце мое. Ще трябват деветдесет.
— Хайде бе! А има трийсет и три корпуса!
— Даже трийсет и девет, въшльо!
Вълнението нараства. Гарата се изпълва и препълва. Докъдето погледът успява да различи някаква фигура или сянка на фигура, навсякъде се блъскат и суетят хора, сякаш изпаднали в паника. Цялата низша военна йерархия се е разгърнала, тичат напред-назад, мяркат се като метеори, размахват ръце, върху които блестят нашивки, предават и отменят нареждания, разнасяни от бавни ординарци и колоездачи, които се стрелкат бързо като риби във вода.
Ето че дойде и вечерта. Петната, образувани от униформите на войниците, събрани около наредените на пирамиди пушки, вече не се различават, сливат се със земята, после в тълпата проблясват светлинните на лулите и цигарите. На някои места край групите непрекъсната ивица от светещи точици поръбва тъмнината като светещите гирлянди по улиците в празник.
От тъмния неспокоен простор се надига глъч като шум от разбиващи се морски вълни; и над това безгранично бучене кънтят заповеди, викове, възклицания, трясък на разтоварване и на разместване, двойно по-силни и по-приглушени удари на механични чукове в мрака, рев на парни котли.
В необятната мрачина, изпълнена с хора и вещи, навсякъде избликват светлини — електрическите фенерчета на офицерите и на началниците на отреди, ацетиленовите фенери на велосипедистите, чиито бели точки и кръгове бледа светлина криволичат и ту тук, ту там разпръсват тъмнината.
Разцъфва ослепителен автомобилен фар и образува светъл купол. Други фарове пробиват и разкъсват сивотата, обгърнала света.
Тогава гарата придобива фантастичен вид. Непонятни фигури изникват и се открояват върху черносиньото небе. Очертават се огромни купчини, като развалини на град. Смътно се долавя началото на някакви грамадни редици, които потъват в нощта. Отгатват се дълбочини, чиито първи очертания изникват от невидима бездна.
Вляво от нас отреди конници и пехота непрекъснато прииждат като плътно наводнение. Чуваме глъчка, която се разстила като мъгла. Виждаме редици, които се очертават във внезапна фосфоресцентна светлина или в червен блясък. Вслушваме се в нестихващи шумове.
Войници от обоза товарят коне по наклонени дъски във фургоните, чиято сива маса и черна паст се мяркат при светлината на въртящия се мъглив пламък на факлите. Чуват се викове, възгласи, бесен тропот, борба, неистово блъскане с копита на непокорно животно по стените на фургона, където са го затворили, ругатни на водача.
Наблизо върху платформи пренасят коли. Цяла тълпа се е струпала около купчина бали с фураж. Пръснато множество, като бясно търчи около огромни денкове.
— Три часа вече стърчим тук — въздиша Паради.
— Ами тия кои са?
В проблясъците светлина виждаме група джуджета, заобиколени от светулки, които се задават и после изчезват, отнасяйки странните си инструменти.
— Това е прожекторният взвод — казва Кокон.
— Нещо си се замислил, друже, какво толкова умуваш?
— Сега-засега в армейския корпус има четири дивизии — отвръща Кокон. — То зависи: понякога са три, друг път — пет. Сега-засега са четири. И всяка от нашите дивизии — продължава човекът цифра, когото отделението ни има честта да притежава — има по три ПП — пехотни полкове; два БПС батальона пехотни стрелци; един ПОП — полк опълченска пехота, без да се смятат специалните части: артилерия, инженерна, обоз и така нататък, без да се смята също и щабът на всяка ПД и бригадните служби, подчинени направо на ПД. За един пехотен полк от три батальона трябват четири влака: един за щаба, за картечната рота и за НР (нестроевата рота) и по един за всеки батальон. Цялата войска няма тук да се натовари: натоварването ще стане по линията според мястото, където частите са разположени, и датата на смените им.