— Уморен съм — казва Тюлак. — Разбираш, не ядем достатъчно силна храна. Държим се на крака, защото модата е такава, ама нито сили имаме, нито сърце.
— Осведомих се — продължава Кокон. — Войските, истинските войски, ще започнат да се товарят едва от полунощ нататък. Те още стоят из разни села наоколо до десет километра разстояние оттук. Най-напред ще тръгнат всички служби на армейския корпус, както и НДЧ — невключените в дивизиите части, — любезно обяснява Кокон — тоест, които са прикрепени към АК. Между НДЧ няма да видиш нито балон, нито самолет: те са много големи и ще се придвижат сами с хората си, канцеларията, санитарите. И стрелковият полк спада към НДЧ.
— Няма стрелкови полк — необмислено го прекъсва Барк. — Те са батальон. Нали се казва еди-кой си стрелкови батальон.
В мрака се вижда как Кокон свива рамене, а очите му мятат презрително мълнии.
— Ами ти видял ли си ги бе, патарок? Щом се пишеш толкова хитър, трябва да знаеш, че пехотните стрелци са едно, пък конните стрелци са съвсем друго.
— Хей, мама му стара, аз бях забравил конните.
— Много ти здраве! — казва Кокон. — НЧД към армейския корпус са и армейската артилерия, тоест главната артилерия, тя няма нищо общо с дивизионните артилерии. В нея влизат ТА — тежката артилерия, ОА — окопната артилерия, АП — артилерийският парк, оръдейните бронирани коли, противовъздушните батареи и кой знае още колко други! Инженерните части, жандармерийският отред, а именно пешите и конните полицаи, здравната служба, ветеринарната служба, ескадронът за военен транспорт, резервен полк за охрана и наряд към ГК — главната квартира, интендантската служба (с Административния конвой, който се пише АВК, за да не се пише АК, като армейски корпус). Освен това добитъкът, ремонтното депо и така нататък: автомобилната служба — можеш да си представиш, какъв кошер, да река, само за него мога да ти говоря цял час — ковчежникът, който ръководи ковчежничеството и пощата, военният съвет, телеграфистите, цялата електротехническа група. Всичко това има директори, коменданти, клонове и подклонове, гъмжи от писари, свръзки ординарци и целият този народ ще потегли. Можеш да си представиш какво му е положението на един генерал, командуващ армейски корпус.
В този миг ни заобиколиха група войници, които освен багажа си носеха сандъци и пакети, увити в хартия. Сложиха ги на земята и въздъхнаха: „уф“.
— Тези са секретарите на щаба. Те са към Главната квартира, това значи, че са нещо като свита на генерала. Когато се местят, мъкнат сандъците си с архиви, масите си, дневниците си и всичките боклуци, които им трябват, за да пишат. На, виж, това, дето тия двамата носят, дядката и дребният шишко, е пишеща машина, гледай как са я нанизали на пушка. Има три отдела, а освен тях и отдел „Поща“, канцеларията, ТВАК — Типографски взвод на армейския корпус, който дава карти на дивизиите и прави карти и планове по самолетни снимки, данни на наблюдатели и пленници. Офицери от всички служби под командуването на един заместник-началник и на един началник — двамата полковници — образуват щаба на АК. Но ГК точно казано, към която се числят ординарци, кашавари, магазинери, работници, електротехници и конници от охраната, се командува от комендант.
В този миг усещаме страшен тласък.
— Хей, внимавай, пази се! — крещи вместо извинение един войник, който с помощта на неколцина други бута една кола към вагоните.
Работата е тежка. Теренът е наклонен и щом хората престанат да тикат и да придържат колелата, колата се изтъркулва назад. Мъжете напрягат сили, скърцат със зъби и я псуват, сякаш е някакво чудовище в мрака.
Барк си търка кръста и подвиква на един от войниците, които просто са побеснели от яд.
— Мислиш, че ще успееш ли, патка с патка?
— Мамка й! — крещи войникът, съсредоточен в работата си. — Я разкарай това паве, ще ми отиде колата!
С рязко движение, той пак ръга Барк и този път започна да го ругае.
— Ами ти бе, какво стърчиш тук, лайно, топор такъв!
— Ти да не си се натаралянкал? — отвръща Барк. — Що съм стърчал тук? И таз добра! Я слушай, въшкар с въшкар, тая искам да ми я запишеш!
— Пази се! — вика нов глас, който води войници, прегънати надве под различни премазващи ги товари.
Няма вече къде да стоим. Навсякъде пречим. Тръгваме напред, пръскаме се, отстъпваме сред блъсканицата.
— Освен това, както ви казах — продължи Кокон безстрастно като учен, — смятайте и дивизиите, всяка от които е организирана горе-долу като армейски корпус…