Един по един пристигат и останалите за да вземат участие в разговора. Всеки човърка нещо. Свикваме с полумрака. Но фелдфебелът Саливер, който с право се слави със сръчността си, прикрепя една свещ в кутия от сирене, закачена на телчета. Запалваме я и около така изфабрикуваната лампа всеки разказва с пристрастието и предпочитанията на родител за онова, което има в джобовете си.
— Първо на първо, колко ти са джобовете?
— Джобовете ли? Осемнайсет — казва някой. Това, разбира се, е Кокон, човекът цифра.
— Осемнайсет джоба! Стига си лъгал бе, миша муцуно! — провиква се дебели Ламюз.
— Точно осемнайсет — отвръща Кокон. — Преброй ги, като знаеш много.
Ламюз желае да се направи проверка и протяга ръце към светлината, за да брои по-точно на дебелите си пръсти с цвят на прашна тухла — два джоба на шинела отзад, джоба за пакета превръзки, дето се слага, тютюнът, два вътрешни джоба на шинела отпред; два външни джоба отстрани с капачки; три на панталона, даже три и половина с предното джобче.
— Аз там си слагам компаса — казва Фарфаде.
— Аз пък — прахан за запас.
— А аз — обажда се Тирлоар — една свирчица, дето жена ми я прати и вика: „Ако те ранят в бой, ще свирнеш на другарите си да те намерят и да ти спасят живота.“
Смеем се на наивните думи.
Тюлак се намесва снизходително и казва на Тирлоар:
— Те, ония в тила, слабо разбират какво е война. И ти да вземеш да говориш за тила, ще изтърсиш куп дивотии!
— Тоя джоб да не го броим, малък е, та не си струва — казва Саливер. — Значи, станаха десет.
— На куртката четири. Стават четиринайсет, не повече.
— Има и два джоба в патронташа: новите два джоба, дето се закрепват с каиши.
— Шестнайсет — казва Саливер.
— Ей, дяволско семе, левак такъв, ами я ми погледни куртката. А тия два джоба брои ли ги? Е, трябват ли ти още? Те са си на обикновеното място, цивилни джобове, дето блъскаш всичко като си цивилен, кърпата за цивката си, тютюна и адресите, дето има да разнасяш стоки.
— Осемнайсет — обявява Саливер, сериозен като служебно лице. — Осемнайсет са, няма грешка, печелиш.
Разговорът ни стига дотук, когато някой с трясък се препъва няколко пъти на прага като кон, който цвили и би ругал, стига да можеше.
После, след кратко мълчание, звънък глас властно изхълцва:
— Ей, вие там, стягате ли се? Всичко трябва да е готово до довечера и здраво да опаковате багажа! Тоя път отиваме на първа линия и даже май ще е напечено.
— Добре де, добре, господин фелдфебел — разсеяно отвръщат гласове.
— Как се пише Арнес? — пита Бьонеш, който е коленичил на земята, стиска молива и се поти над някакъв плик.
И докато Кокон му диктува буква по буква името „Ернест“, а подофицерът си отива и вече отдалеч се чува как повтаря на съседната врата краткото си слово, Блер взема думата.
— Момчета — казва той, винаги трябва да ме слушате какво ви говоря. Слагай манерката за вино в джоба. Всякъде другаде съм опитвал, ама най-сгодно е в джоба, тъй да знаеш. Ако си в поход, натоварен, или пък всичко си свалил и се мотаеш из окопа, все ти е под ръка, за всеки случай; може например някой другар да има винце, па да си му симпатичен и да ти рече „Дай си шишето“ или пък да срещнеш продавач на вино. Слушайте, гълъбчета, какво ви разправям, все ще ви е от полза: манерката за вино си я дръжте винаги в джоба.
— Мене няма често да ме видиш с шише в джоба — възразява Ламюз. — Тия измишльотини на друг ги разправяй, виж ми окото, ни повече, ни по-малко. Аз предпочитам да си я закача на ремъка с кука.
— Най-добре е да я закачиш на някое копче на шинела, като торбичката за маска. Защото, ако си свалиш екипировката, много ти здраве, баш тогава може да ти мине някой с вино под носа.
— Аз имам швабска манерка — казва Барк. — Плоска такава, хваща се в страничния джоб, ако щеш, и чудесно се намества и в паласката, като си си изгърмял патроните или пък си ги прибрал в торбата.
— Швабската манерка нищо не струва — обажда се Пепен. — Не стои права. Само дето място заема.
— Чакай малко, червей такъв — намесва се Тирет, който не е лишен от съобразителност. — Тоя път, ако щурмуваме, както ни подметна началството, може да си намериш някоя швабска манерка и тогава ще бъде екстра.
— Фелдфебелът си дрънка, ама той нищо не знае — подмята Йодор.
— В швабската можеш да налееш повече от четвърт — забелязва Кокон, — защото там, дето е четвърт, е отбелязано с черта някъде към трите четвърти на тяхната манерка за вино. И винаги имаш повече аванта да си носиш по-голяма манерка, защото, ако в манерката ти се хваща точно четвърт, за да имаш четвърт кафе, вино, ракийца или там каквото и да е, трябва да ти я налеят догоре, а това никога не го правят, като разпределят, пък и да рекат да го направят, ти все някоя капка ще разлееш.