Огромен черен чадър се подаде навън, невидима ръка го отвори и го вдигна нависоко. Появи се възрастна жена, чиято черна рокля беше проста и грозна досущ като тази на Серенити, тя изгледа мрачно Барни и Кит и задържа чадъра над отворената вратичка. От каретата слезе красива млада дама, лакеят се поклони и отново затвори вратичката.
Младата жена огледа скритом Барни и Кит и бледото ангелско лице се намръщи. После кимна на компаньонката си и двете влязоха в бюрото.
— Велики боже, сестричке — прошепна задъхано русата красавица, чиито мисли очевидно бяха заети с двамата морски вълци, отново зяпнали през прозореца. — Какви странни почитатели си подбираш…
— Добър ден, Хонър, мисис О’Трейди — поздрави учтиво Серенити. — Този господин е приятел на Дъглас. Изпратен ми е като изненада за рождения ден, но тъкмо му обясних, че нямам никакво време.
— За бога, момиче, как можа да го пуснеш вътре? Би трябвало да знаеш, че не е редно да пускаш никого в салона, докато си сама — изрече мисис О’Трейди със силен ирландски акцент. Айра О’Трейди се държеше като самопровъзгласил се авторитет по въпросите на приличието. Клюкарските й умения бяха подпечатали съдбата на не едно младо момиче и Серенити не се зарадва особено, че я бе заварила в тази смущаваща ситуация.
Слава богу, че мисис О’Трейди беше вярна и предана на Хонър. Най-важната й задача беше да осигури на Хонър достойно място в обществото. Серенити знаеше това и беше уверена, че с няколко извинения и ласкателства ще успее да смекчи достойната ирландка.
Освен това целият град знаеше, че „горката Серенити“ е безлично същество и не би могла да събуди интереса на такъв мъж. Даже мисис О’Трейди го казваше.
Компаньонката огледа внимателно непознатия и ако представата не беше абсурдна, Серенити щеше да се закълне, че очите на старата дама светнаха одобрително.
— Безброй пъти съм виждала как мъже като него, отклоняват жените от пътя на добродетелта — продължи с поученията мисис О’Трейди. — А когато се случи, вече е много късно. Само да научи баща ти, ще те убие. Само почакай.
— Абсолютно сте права, мисис О’Трейди — съгласи се сериозно Серенити. — Мъжете са проклятието на света. Опасни за всички жени!
Морган вдигна вежди. Естествено, бе усетил сарказма в тона й, но въпреки това не му хареса да го нарекат проклятието на света.
— Както вече казах, тъкмо го изпращах. — Серенити бутна шапката ръцете му и го поведе към вратата без да изпуска от очи старата дама, която ги следеше с подозрителен поглед. — За мен беше удоволствие да се запозная с вас сър, и съм ви много благодарна за положените усилия, но сега трябва да вървя.
Загубил ума и дума, Морган излезе под дъжда и застана пред двамата си моряци. Серенити се качи след сестра си и компаньонката й и каретата затрополи по паважа.
— Е, капитане? — попита Барни, докато дъждът капеше от тривърхата му шапка. — Открихте ли нещо за статията?
Загубил дар слово, Морган гледаше след отдалечаващата се карета. Никога, никога досега не го бяха отпращали така безцеремонно. Това беше… това беше дяволски унизително!
Вбесяващо.
Как смееше да го прогони като досадна муха! Жените имаха съвсем друго отношение към него. Щом влезеше в някой салон, две-три редовно припадаха. Надпреварваха се да му правят комплименти, за да заслужат една усмивка.
Защо се чувстваше толкова унизен? Крале го бяха молили да им даде аудиенция. Султанът пожела да го ожени за дъщеря си. А това момиче безпардонно го изведе навън и го остави на дъжда, без дори да се извини.
Спомни си как тя бе описала шапката му и я нахлупи дълбоко над очите.
— Ще ви дам да разберете, мис Серенити Джеймс — закани се той, когато каретата изчезна. — Само почакайте. Когато се видим следващия път, нито прекрасната ви сестричка, нито старата ирландска кокошка ще успеят да ви предпазят от мен.
2
— Извинете капитане, за каква стара ирландска кокошка става дума? — попита сериозно Барни.
Морган беше толкова завладян от гнева си срещу Серенити и икономката, срещу самия себе си и срещу двамата моряци, пренебрегнали изричната му заповед, че над главата на Барни се разрази същинска буря.
— Вие двамата какво правите тук, дяволите да ви вземат?
Кит се изчерви, но Барни се изправи в целия си ръст от метър и седемдесет и шест.
— Решихме да помогнем, капитане — отговори той и се ухили още по-широко, за да покаже раздалечените си предни зъби. — Рекохме си, че може би ще имате нужда от два яки пиратски ножа, за да затворите завинаги муцуната на краставото псе, дето си е позволило да пише за вас във вестника.