Стоеше в тъмната си спалня и чакаше. От време на време правеше по няколко крачки. Черните ботушки за езда почти не вдигаха шум върху чамовите дъски.
Преди един час се бе промъкнала в стаята на брат си, за да вземе дрехи от гардероба му, докато той седеше долу и обсъждаше с баща им последната си статия. Широкият черен панталон до коленете създаваше странни усещания по краката й. Освен това имаше чувството, че всеки момент ще се свлече по хълбоците й. Избра най-здравия си ешарп и го направи на колан. Можеше само да се надява, че ще издържи.
Тази нощ щеше да отиде на пристанището и да разпита докерите. Никой не биваше да заподозре, че е жена, иначе я заплашваше грозен скандал.
Клекна пред камината и натърка със сажди лицето, шията и ръцете си. Трябваше да се слее с мрака.
Докато чакаше, още веднъж премисли дали планът й е разумен.
Как да разбере къде се намира нейният тайнствен герой? Та тя не знаеше дори името на кораба му.
Но беше убедена, че знае достатъчно за кораба на Морския вълк и ще може да го отличи от другите. Извади от джоба си бележника, в който си записваше интересни факти, и отново прочете внимателно какво й бе разказал Джонатан за кораба, фрегата със сто оръдия, черна със златни украси, върхът на главната мачта извит като змийска глава.
Сигурно не беше трудно да открие такъв кораб. Знаеше, че днес в пристанището са влезли шест плавателни съда, но само два от тях бяха черни — единият с червени, другият със златни украси. Съдът със златна украса беше фрегата. Серенити се усмихна уверено.
Очакваше я интервю с Морския вълк! Ако го публикува, всички в града ще говорят за нея. И не само в града — в цялата колония!
Поне веднъж ще бъде като лейди Мери, като своя идол. Ще излезе спокойно срещу непознати опасности и ще проведе свое разследване.
Каквото и да се случи, тази нощ няма да се върне вкъщи, преди да е взела интервю от Морския вълк.
— О, смелост, не ме напускай! — помоли се тя и прибра бележника в джоба си.
Най-сетне мигът настъпи. Серенити видя под прага на стаята си трепкаща светлина, която бързо изчезна. Баща й бе минал по коридора на път към стаята си. Чу скърцането на бравата, отварянето и затварянето на вратата.
Сега.
Серенити се измъкна предпазливо от стаята си и забърза към стълбата. Тъкмо когато стигна до къщната врата, чу скърцане на ботуши и стъпки, които идваха право към нея. Сърцето й се качи в гърлото и тя се мушна бързо в салона.
— Лека нощ, Кингсли — извика брат й на иконома и започна да изкачва стълбата.
— Лека нощ, мастър Джонатан.
Отново я обзе тревога и Серенити затрепери в тъмното. Може би все пак трябва да си остане вкъщи и да повери историята на Джонатан.
Какво ли не можеше да се случи…
Вярно, беше облечена като мъж и нощта беше тъмна, но някой можеше да разбере, че е жена. Сама жена на пристанището — това си беше истинска катастрофа.
О, я стига — обади се остро вътрешният й глас. — Какъв е този страх? Нима лейди Мери би се уплашила от такова предизвикателство?
Не, отговорът беше не. Лейди Мери щеше да върви напред, без да я е грижа за опасността. Даже щеше да й е приятно.
Освен това Морския вълк беше почтен човек. Мъж на честта. Начинът, по който се държеше в обществото, фактът, че рискуваше живота си, за да спасява сънародниците си… Той не би й сторил зло. Той беше благородна душа. Закрилник на невинните.
Това беше шансът й да стане личността, каквато искаше да бъде.
С тази мисъл в главата Серенити излезе безшумно от къщата в хладната нощ и се запъти към бъдещето си.
Малко след полунощ Джейкъб Дъдли седеше в сянката на една плачеща върба и чакаше. Погледът му беше устремен към къщата на семейство Джеймс, по-специално към единствената светлинка в прозореца на втория етаж, която още не беше угаснала.
Ти си идиот и цялото намерение е идиотско — повтаряше си нервно той, докато побутваше големия пакет в скута си. Едва днес следобед бе пристигнал в Савана и много се зарадва да види Морган на пристанището. Морган му разказа случилото се със Серенити Джеймс и то не му хареса особено.
Въпреки това двамата се смяха и пресушиха няколко чашки заедно. Морган си тръгна и Джейк беше готов да го последва, когато случайно чу как един мъж в таверната започна да разпитва постоянните клиенти за същата история, която бе довела Морган в града.
Уейърд Хейс.
Познаваше името му като своето собствено. Име, при което всеки матрос, желаещ да спечели нещичко допълнително, заставаше нащрек. Хейс печелеше прехраната си чрез издирване на пиратски кораби и капитани. Предаваше ги на правителството, поето плащаше най-много.