— Бих желала да мога да кажа, че се радвам да се запозная с вас, капитан Дрейк — отговори с въздишка Серенити. — Но при дадените обстоятелства се надявам да ми простите липсата на сърдечност.
— Имате пълното ми разбиране, мис Джеймс. Предполагам, че плаването по море е последното, което сте планирали за тази нощ.
Серенити въздъхна отново. Ето че го бе направила. Вместо бързо и безшумно приключение, при което да интервюира Морския вълк и да напише интересна история, а после да се върне отново в сигурността на своя малък, добре поддържан свят, тя бе изправена пред крайно несигурно бъдеще.
Неволно се запита дали лейди Мери някога се е чувствала така сама, уплашена и несигурна като нея.
Морган извади от джоба на жакета си гравирано сребърно шишенце и й го подаде.
— Изглеждате така, сякаш имате нужда от една хубава глътка, мис Джеймс.
— Не, благодаря — отвърна с достойнство тя и се опита да му върне шишенцето. — Не пия алкохол.
Мъжът улови шишенцето и го вдигна към устните й.
— И никога не излизате от къщи посред нощ, нали. Никога досега не сте попадали на пиратски кораб, пълен с мъже — и то без компаньонка.
Ръката й затрепери силно и течността в шишенцето се разплиска. Той беше прав. Животът й никога вече нямаше да бъде същият. Нямаше смисъл да се противи.
Пое дълбоко въздух и надигна бутилчицата в игрив тост.
— Тогава пия за приключението — изрече смело и отпи голяма глътка. Ромът опари гърлото й и се стече като лава към стомаха.
Серенити пое шумно въздух и се опита да напълни дробовете си, за да продължи. През сълзите, напълнили очите й, го видя да се усмихва. Мили боже, този мъж беше зашеметяващо красив! Особено когато не гледаше мрачно.
— Много сте смела, мис Джеймс — отбеляза тихо той и взе шишенцето от ръката й. Поднесе го към устата си и пи точно от мястото, до което преди секунди се бяха докоснали устните й.
— И вие сте много смел, капитан Дрейк.
Капитанът се засмя и разшири тоста й.
— Пия за приключение, каквото никой от двама ни не е преживявал.
— И за съдбата — допълни шепнешком тя. — За съдбата, която ни тласна в тази бъркотия.
4
За съдбата, която ни тласна в тази бъркотия.
Защо това изречение отекваше в главата на Морган през цялото време? Защото тази жена, която познаваше само от няколко часа, бе преобърнала света му с главата надолу.
Какво мъчение — да прекара следващите седмици на борда на своя кораб с жена, която така немилостиво го изкушаваше.
И то без никакви усилия от нейна страна!
Даже в този момент, когато беше мръсна и измачкана и приличаше на полуудавено кученце, Серенити излъчваше нещо, което събуди една определена част от анатомията му и накара цялото му тяло да закопнее за нея.
Велики боже, защо такива неща му се случваха точно когато нямаше нужда от тях? Защо трябваше точно сега на пътя му да се изпречи най-изкусителната жена на света?
Точно сега не биваше да допусне нищо — и никой — да отклонява вниманието му. Точно сега не биваше…
Морган вдигна глава към Серенити и въздъхна. Тя седеше със сведен поглед и разтриваше треперещите си ръце. Изглеждаше толкова уплашена, толкова крехка…
Освен това беше ужасно мърлява.
Лицето й беше натрито със сажди, но иначе си беше красива жена с буден ум и куп други забележителни качества. Това го привличаше към нея по-силно, отколкото към зашеметяващите красавици от обществото.
Морган стисна зъби. Сигурно беше направил нещо ужасно. Очевидно беше извършил тежък, отвратителен грях, щом съдбата го наказваше по този начин.
Точно така. Затова внимавай от днес нататък да не грешиш — заповяда си той и се опита да отмести поглед от съвършено оформените устни на Серенити. Напразно.
Тя беше почтена жена, не пристанищна проститутка. Може би беше унищожил доброто й име, но поне можеше да я върне на баща и недокосната, каквато беше дошла на кораба му.
— Струва ми се странно, мис Джеймс, че не искате от мен да ви върна вкъщи — отбеляза тихо той, забелязал примиреното й изражение.
— Ако имах надежда, че ще ме освободите, капитане, щях да го направя. Но и Джейк, и вие ми дадохте да разбера, че нямам думата.
— Винаги ли сте толкова сговорчива? — Морган не можа да се удържи и зададе този въпрос, защото си припомни как се бе държала при първата им среща.
— Рядко.
Отговорът прозвуча съвсем честно и Морган избухна в смях. Въпреки това трябваше да я накара да разбере каква опасност представлява за него. Не, не само за него, а за всички.
— Добре тогава, мис Джеймс, позволете да ви припомня, че се намирате на кораб, пълен с мъже. Груби, сурови мъже, които ще прекарат няколко седмици в морето. Мъже, които не са свикнали с компанията на почтени жени.