Със сигурност не с Морган. Той беше твърде хитър и предпазлив. А самият Джейк й вдъхваше страх.
Значи…
Явно ще мине повечко време, но тя беше сигурна, че ще намери някой от екипажа, който обича да говори. Човек, който след няколко целенасочени въпроса ще експлодира като буре с барут. Утре сутринта ще тръгне да го търси.
Когато отвори вързопа, донесен от Кит, тя установи с почуда, че вътре има добродетелна рокля на розови и бели ивици и няколко неща, които я накараха да се изчерви също като него. Нищо чудно, че момчето беше толкова смутено. Само си представете — да носи на непозната жена корсет и кюлоти! Велики боже!
Серенити се приготви да облече копринената долна риза, но изведнъж спря. Истината беше, че не й се искаше да свали ризата на Морган. Незнайно по каква причина тази риза й бе влязла под кожата. Вдъхваше й чувството, че той я държи, че я закриля.
Какво толкова? Ще спи с нея. Ще я усеща до сутринта.
След като окачи грижливо розовата рокля и прибра бельото, тя се разположи удобно в койката на Морган. Затрепери с цялото си тяло и скри ръце под топлата завивка. Дори само представата, че скандално известният пиратски капитан почива всяка нощ в тази постеля, след като е прекарал деня в лов на лоши британци…
Това беше мястото, където той се оттегляше, за да се отпусне и да размисли.
— О, не — прошепна нещастно Серенити. Внезапно бе осъзнала, че тя се е натрапила в живота му. За каква ли я мисли? Тази каюта беше като работната стая на баща й. Морган със сигурност гледаше на нея като на свое убежище — на своя лична сфера, недостъпна за чужди хора.
А сега трябваше да я предостави на нея. Къде ли ще спи тази нощ?
Не е редно да заеме капитанската каюта. Не и за цялото пътуване, независимо колко ще трае. Трябва да намерят друго решение. Тя се сгуши под завивката, вдъхна отново аромата му и въздъхна. Сърцето й биеше ускорено.
Ако се откажеш от тази койка, никога вече няма да се чувстваш толкова близо до него — прошепна й вътрешният глас.
Да, но ще запазя самоуважението си — възрази тя. Ама че глупост! Откога самоуважението се усеща толкова приятно като тази койка?
Серенити избухна в тих смях.
Ти си неморална, лекомислена жена, Серенити Джеймс, и ще освободиш леглото на капитан Дрейк в името на почтеността и добродетелта си.
Е, добре, ти спечели. Утре ще му кажа, че вече няма да спя в каютата му.
Но тази нощ щеше да й се наслади докрай.
— Изглеждаш ми малко блед около носа, Морган.
Капитанът поклати глава и разтърка уморените си очи.
— Ти никога ли не вдигаш шум, когато стъпваш, Джейк?
— Тази нощ целият кораб скърца адски и си помислих, че ще ми трябва звънец на глезена, за да забележиш приближаването ми.
Морган се изсмя тихо и даде знак на Джейк да седне насреща му. В корабната кухня беше тъмно, въглищата в печката отдавна бяха догорели. Една единствена свещ, скрита под стъклен фенер, осветяваше тясното помещение. Морган нямаше представа откога седи тук долу. Май от цяла вечност.
— Не ти е в характера да пиеш, когато се надига буря — отбеляза Джейк и посегна към бутилката ром до лакътя на капитана.
— Кой казва, че пия?
Джейк вдигна развеселено едната си вежда и разклати полупразната бутилка пред фенера.
— Кой ли тогава се е почерпил?
Морган не отговори нищо. През цялото време се взираше в някакво черно петно на дъската точно до главата на Джейк.
— Знаеш ли, Дрейк, много добре си спомням един млад нахалник, който ми каза: „Споделената мъка е половин мъка“.
Морган открай време не понасяше да го укоряват със собствените му думи. Особено скандално известният пиратски капитан Джак Райс.
— А пък аз си спомням един мрачен пират, който веднъж ми каза: „Гледай си твоите работи, иначе някой ден ще ти разпорят корема“.
Джейк избухна в смях и отпи голяма глътка ром.
— Дано само не те чуе Барни! Ако някой открие кой съм, ще се озова в много по-деликатно положение от твоето. Това ме навежда на следващия въпрос: Какво ще правиш с Хейс?
— Онова, което трябваше да направя още преди години.
— Ще го убиеш ли? — попита Джейк, без да му трепне окото.
Морган се ухили. Пиратите разрешаваха по този начин всичките си проблеми.
— Не, драги. Ще му поискам сметка.
Джейк изпухтя презрително и изкриви устни.
— Откога решаваш проблемите си по този женски начин?
— Какво каза? — изсъска Морган. Как смееше да го обижда така!
Джейк се изсмя доволно и гневът на капитана отлетя.
— Погледни фактите в лицето, Дрейк. За пореден път показваш, че произхождаш от почтено английско семейство. Мъжът не решава проблемите с говорене. Още ли не си го научил? Когато имаш проблем, извади ножа и ще го решиш.