— Последния път, когато проверих твоята теория, установих, че тя ме приближава единствено към бесилката. Извинявай, но няма да последвам съвета ти.
Джейк прие думите му с равнодушно вдигане на раменете.
— Момчето ми, не съм забравил как някога едно младо куче постави търпението ми на изпитание, но оттогава мина много време. Но и тогава беше по-честен, отколкото е полезно за човек като теб.
Той пийна още малко ром и продължи:
— Дойдох да ти кажа, че съжалявам, дето ти натресох момичето.
Сега беше ред на Морган да изпухти презрително.
— Какъв дявол те накара да я отвлечеш?
Джейк вдигна рамене.
— Би трябвало да ми бъдеш благодарен. Първият ми импулс беше…
— Да й прережеш гърлото?
— Абсолютно правилно.
Морган извъртя очи. Снизходителността не беше между качествата на Джейк Дъдли, даже през последните години, които бе прекарал на сушата. Явно нищо и никой не беше в състояние да го промени.
— Може ли да ми отговориш на един въпрос? Ще ми кажеш ли как Лорелай успя да оцелее няколко години, преди да се ожениш за нея?
Джейк избухна в луд смях.
— Как да се изразя… Лори има борчески дух. — Отново отпи глътка ром, скръсти ръце зад главата и се отпусна назад с доволна усмивка. — Ще ти кажа още, че тя умее да върти сабята по-добре от повечето мъже.
Морган също се засмя и си представи неустрашимата Лорелай, изправена пред своя мрачен пират. Но какво друго можеше да се очаква от внучката на прочутите пирати Ан Бони и Калико Джак?
— С възрастта очевидно омекваш — отбеляза доволно той.
Джейк изпухтя и си наля още ром.
— Според мен причината е, че прекарах твърде много години с нея. — Хвърли пронизващ поглед към Морган и попита направо: — Какво ще правиш с момичето?
— Не знам — отвърна капитанът с дълбока въздишка. — Честно казано, Джейк, в момента си имам куп други проблеми и не знам къде почва единият и къде свършва другият.
Джейк кимна с разбиране.
— Имаш предвид Пенелопе, нали?
Морган въздъхна отново.
— Точно така. — Никога не беше успявал да крие мислите си от Джейк. — Все още си мисля, че не съм по-добър от Уинстън. Нито на йота.
В очите на Джейк блесна изненада. И неодобрение.
— Какво? Ти да не си се побъркал? Откъде ти хрумна?
— Ти и аз унищожихме Серенити. Точно както Уинстън направи със сестра ми.
Джейк се намръщи заплашително.
— Ако намекваш, че съм имал намерение да продам Серенити в бордей…
— Млъкни! — изкрещя вбесено Морган.
Джейк вдигна ръце, сякаш се предава.
— Много съжалявам, Дрейк. Знам колко обичаше сестра си.
Да, той наистина знаеше. Ако някой беше наясно за връзката между Морган и сестра му, това беше Джейк. Той бе помогнал на Морган да я намери и пак той беше човекът, който я откупи от бордея, където я бяха продали.
— Знаеш ли — промълви Морган, докато замислено разтъркваше брадичката си, — мисля си, че можем набързо да уредим въпроса с Хейс.
— Какво имаш предвид?
— Ами… по това време на годината обикновено отива на Карибите, за да подплаши нашите братя в зимните им квартири. Ако и ние потеглим в същата посока, можем при благоприятни обстоятелства да застанем на пътя му.
Джейк отпи голяма глътка ром.
— Добре знаеш, че с най-голямо удоволствие бих окачил негодника на въжето. Но ако го убиеш, британците ще удвоят наградата за главата ти.
— И какво от това? Следващият ловец на глави ще си помисли два пъти, преди да тръгне да ме гони.
— Не се занимавай с него, Морган — помоли настойчиво Джейк. — Трябва да свършиш нещо много по-важно.
— И какво е то?
— Първо ще купиш нова рокля на Лорелай от онази дяволски скъпа лондонска шивачка. Ако открие, че съм дал така желаната от нея розова рокля на твоето момиче, ще ме убие.
— Серенити не е мое момиче. Ти си човекът, който я довлече тук.
— Добре де! Ако на моя кораб имаше жена, сега нямаше да седя тук долу и да се наливам с ром. Щях да отида при нея и да и покажа какво значи истински мъж.
Морган сложи пръст над веждата си и очерта линия, която повтаряше белега на Джейк на същото място. Резката беше спомен от Лорелай — от една от най-ожесточените им битки.
— По-добре да си спестя някой такъв белег… Джейк избухна в смях.
— Уверявам те, че ми беше безкрайно приятно да си спечеля този белег, Дрейк. Струваше си, приятелю. До последния милиметър.
С тези думи той се надигна и излезе. Морган разочаровано установи, че е взел със себе си и бутилката. „Още си е старият Блейк Джек“ — помисли с усмивка. Някои неща никога не се променяха.