— За храната ли?
„Не, по дяволите, за това, че ме спря да извърша най-голямата грешка в живота си.“
— Да, Барни, за нея.
Барни смръщи чело и се почеса по главата.
Щом се облече, Морган отвори вратата. Серенити стоеше с пепелявосиво лице в другия край на тесния коридор и се държеше за парапета. Морган веднага усети паниката й и с три скока се озова до нея.
— Всичко е наред, Серенити. Най-лошото вече отмина.
— Сигурен ли сте?
Морган я дари с топла, успокояваща усмивка.
— След двайсет години в морето съм се научил да преценявам бурите.
Серенити кимна. Вратата на капитанската каюта се отвори.
— Ако вече не се нуждаете от мен, капитане, ще отида в кухнята.
— Орехи, орехи! — изкряка Писти.
— Да, Барни, върви да нахраниш птицата.
Морган застана съвсем близо до Серенити, за да пропусне Барни. Толкова близо, че тя усети горещината на тялото и дъха му върху кожата си. Влажната му коса докосна рамото й и тя си пожела да има малко повече смелост и да я докосне. Какви ли бяха на пипане къдриците му?
Близостта на телата им беше невероятно вълнуваща. Той миришеше на мъж и на море и това беше замайващо.
Целуни ме, помоли безмълвно тя. Копнееше да усети устните му върху своите, да потъне в силната прегръдка на ръцете му.
Морган се покашля.
— Ако нямате нищо против, мис Джеймс, ноктите ви скоро ще пробият дупки в ръката ми.
Едва сега Серенити забеляза, че се е хванала за него и стиска рамото му. Гореща червенина обля бузите й и тя веднага го пусна.
— Ужасно съжалявам. Не исках да…
„Целуни ме, Морски вълко! Целуни ме сега, веднага!“
Поиска да изкрещи, но устата й беше толкова суха, че не можеше да говори.
В живота си Морган беше виждал много подканващи погледи, но не и от толкова невинно лице.
Беше толкова просто да я грабне и да я отнесе в леглото си. Да смъкне роклята от гърба й и да вкуси всеки сантиметър от тялото й, докато вкусът й се запечата завинаги в паметта му.
Тя беше невинна. Колкото и да я желаеше, той нямаше право да отнеме невинността й. Не можеше да го направи, не и след като един зъл човек бе постъпил по същия начин със сестра му.
Някога британците и Уинстън бяха убили невинността му с бой. Но той не можеше да направи същото. Те се бяха възползвали от него, но той нямаше да причини това на други хора.
Той можеше да се владее.
Беше свикнал с разочарованията. Много пъти беше вземал това горчиво лекарство. Този път беше по-горчиво от предишните, но пак щеше да го глътне.
После можеше да го изплакне с цяла бъчва силен ром.
— Моля да ме извините, мис Джеймс, но трябва да се върна на палубата.
Серенити смръщи чело.
— Нали искахте да ядете? Имате нужда от почивка, капитане! Само облякохте сухи дрехи.
Морган изпухтя сърдито и промърмори на себе си:
— Права си, малката, но чувствам потребност от още един студен душ.
Серенити седеше сама в каютата. Морган се оказа прав — най-страшното беше отминало, бурята бе отслабнала, но корабът продължаваше да скърца и охка и да се люлее по разбуненото море. Тя не знаеше колко време е минало, откакто Морган я остави, но небето бързо потъмняваше.
Страхуваше се, скучаеше и копнееше да говори с някого. Най-сетне на вратата се почука.
— Влез! — извика Серенити.
Появи се Морган, следван по петите от Корт, сина на готвача. Момчето сложи на масата табла, покрита с кърпа, и побърза да напусне каютата.
— Как става така, че винаги сте мокър, когато влезете в каютата ми, капитане?
Морган промърмори нещо за нея и за своето състояние, но тя не можа да чуе добре думите му. Докато сваляше жакета си, той рече с почти нормален глас:
— Готвачът не посмя да запали огън, затова ще хапнем нещо студено.
Серенити беше толкова гладна, че изпита благодарност и за студеното ядене. Вдигна бързо кърпата и се намръщи. Нещото в чинията приличаше на подметка от обувка — суха кафява буца, дошла кой знае откъде.
— Ммм — извика саркастично, — твърдо сварено дърво, любимото ми ядене!
— По-точно сушено говеждо с лук — изръмжа Морган. — Уверявам ви, ще ви хареса. Бързо ще свикнете с нашата моряшка храна.
Капитанът извади от раклата сухи дрехи и излезе навън. След няколко минути се появи в нов тоалет.
— Окачете мокрите дрехи тук — посъветва го Серенити и посочи въжето, което беше опънала от койката до прозореца. Бе намерила в скрина кълбо здрав канап и се беше сетила да окачи другите му дрехи да съхнат.
Тя не знаеше какво мисли той за хрумването й. Морган умееше да пази мнението си за себе си. И сега мълчаливо прекоси помещението и добави своя мокър вързоп към разнообразната й сбирка.