Разрови сандъка, който намери под леглото му, и извади топче корабно платно. Не беше особено подходящо за завеси, но щеше да покаже намеренията й достатъчно ясно. Откри в раклата с дрехите му игла, конец и ножица и отнесе всичко на масата. Съзнаваше, че ще седи и ще шие цяла нощ, но трябваше да го направи — за да види той що е то слаба и нежна женичка.
Все още бесен от гняв, Морган прекоси палубата. Дъждът почти бе престанал и това го зарадва. Поне няма отново да се намокри до кости.
— Изглеждаш ужасно, Дрейк — посрещна го Джейк. — Мислех, че ще си полегнеш.
— Не ми напомняй за сън — изръмжа Морган.
Джейк избухна в смях.
— Жени! — заяви с многозначително кимване. — Какво ти стори малката мис Джеймс?
Морган хвърли мокрия жакет на палубата и отговори мрачно:
— Ако ти разкажа, няма да повярваш. Това момиче има възгледи, които…
Джейк се опря на кормилото и вдигна вежди.
— Като съдя по онова, което знам за нея, сигурно е неописуемо.
Най-сетне бе намерил човек, който да е на негова страна! Благодарен за разбирането на Джейк, Морган му разказа всичко.
— Тя твърди, че жените трябва да са равноправни с мъжете!
Джейк извъртя очи.
— Така си и мислех. Казвам ти, Дрейк, отведи момичето в леглото. Това ще я отклони от глупостите й.
Морган въздъхна.
Джейк го изгледа невярващо.
— Извинявай, приятелю, но не мога да те позная. Да не би да са те подменили? Това ли е мъжът, който в продължение на една седмица си лягаше всяка вечер с три курви и сутрин и трите не можеха да ходят?
— Не е същото, Джейк.
— Напротив — изпухтя бившият пират. — Същото е.
— Ако наистина си убеден в това, защо през последните три години не те виждам да гониш жените? — попита Морган. — Ти ли си мъжът, който вечно се хвалеше, че може да има всяка жена? Ако е толкова просто, защо никога не се присъединяваш към моряците ми, когато отиват в публичен дом?
— Не мога да го направя.
— И защо не? — попита язвително Морган. — Някога ти налиташе на жените като просяк на храна. Как така изведнъж стана толкова добродетелен?
— Защото Лорелай ще ми отреже яйцата и ще ги опържи на омлет.
Морган избухна в тих смях и не можа да удържи подигравателната си забележка:
— Значи те е страх от Лорелай? От една жена?
При тази обида по бузите на Джейк изби червенина.
— Не ме е страх от нищо и от никого… — Той сведе глава и обясни с глас, който напомни на Морган за сърдито малко момче: — Просто не искам друга жена, това е.
— Точно така. Защото има разлика.
Джейк поклати глава и се засмя.
— Винаги трябва да имаш последната дума в дискусията, нали?
Морган стисна зъби. В спора със Серенити със сигурност нямаше последната дума. Двамата помълчаха малко, докато Джейк заговори отново:
— Просто не разбирам защо точно тя трябва да е различна. — За това Морган не искаше дори и да мисли.
То беше факт. Серенити беше различна. Всичко в нея.
— Върви да си полегнеш — изрече с въздишка той. — Аз ще поема кормилото.
Джейк се отмести настрана и го покани с жест да заеме мястото му.
— Мисля, че успях да поправя курса. Въпреки това имаме малък проблем.
— И какъв е той?
Джейк посочи бизан-мачтата.
— По време на бурята загубихме горните платна там и на фокмачтата. Замяната може да почака до сутринта, но не бива да се бавим.
— Прав си. Ще се погрижа Лоу и Кит да се хванат веднага на работа.
„Ако Серенити ме допусне в каютата, за да взема резервното платно.“
— Лека нощ, Дрейк.
„Нощта е всичко друго, само не и лека“ — помисли си мрачно Морган. В момента нищо не беше наред.
Часовете минаваха бавно. Капитанът стоеше на кормилото и с всички сили се стараеше да не мисли за жената, която спеше под палубата.
За да отклони вниманието си, огледа мачтите и платната. Съдбата беше благосклонна към него — бе загубил само две платна. В каютата си имаше точно толкова. Смяташе да купи още в Савана, но неочакваното отвличане на Серенити от Джейк бе осуетило намерението му.
Въздъхна и се сети, че трябва да провери още веднъж преградите в трюма на кораба. Може би се бяха повредили от бурята. Ами ако са загубили част от запасите си? Проклятие!
Мислите му отново се върнаха към по-радващи представи — например как Серенити капитулира пред него…
Скоро след разсъмване екипажът се раздвижи. Един по един недоспалите моряци се качиха на палубата. Лоу се издигна до коша на мачтата, за да огледа морето, докато другарите му се облекчаваха от кърмата.