Изненада се много, като откри, че в раклата се съхраняват четири флага — ирландски, френски, британски и испански.
— Защо капитан Дрейк има толкова много флагове? — попита тя, докато ги сгъваше.
Кит й показа къде да ги нареди в раклата.
— Когато един кораб вдигне знамето на приятелска страна — или на собствената си, — другите кораби обикновено го оставят да премине необезпокояван.
— Ами ако вдигне флаг на неприятелска страна?
Момчето се намръщи и въздъхна.
— Тогава го нападат. Разменят си по няколко изстрела и един от двата кораба се предава.
— Наистина ли? — усъмни се Серенити. — Аз пък си мислех, че битката продължава дълго.
— Работата е там, че морски битки се печелят трудно, мис Джеймс. Знаете ли колко пъти сме вземали на борда оцелелите от кораби „победители“? Един или два оръдейни изстрела на лошо място — и двата кораба потъват.
— Защо изобщо се бият?
Кит вдигна рамене.
— Битката е последният изход. Освен ако… — Той млъкна изведнъж, очевидно стреснат, че е казал толкова много.
— Освен ако какво? — настоя Серенити. Момчето се почеса по тила и я изгледа мрачно.
— Освен ако корабът не е развял „Джоли Руж“.
— Искаш да кажеш „Джоли Роджър“ — черния флаг на пиратите? — уточни Серенити.
— Не, мадам. „Джоли Руж“ е червеният флаг, който предвещава смърт. Той означава, че няма да вземат пленници.
Сърцето на Серенити заби като лудо.
— Често ли си виждал „Джоли Руж“?
Кит извърна глава и по увисналите му рамене пролича, че въпросът беше безкрайно неприятен.
— По-често, отколкото ми харесва, мис Джеймс.
— Няма да се наложи, Джейк.
Морган се готвеше да предаде звездния флаг на Лоу, когато гласът на Джейк го задържа.
Морган се обърна към бившия пиратски капитан. Джейк се бе облегнал на релинга, устремил поглед към бързо приближаващия се кораб. Щом Морган се приближи, Джейк му връчи далекогледа си.
— Корабът е „Дет Куин“. Принадлежи на Уейърд Хейс.
— Сигурен ли си? — попита глухо Морган.
— Помирисах го отдалеч. Освен това съм имал достатъчно сблъсъци с него и го познавам от пръв поглед. Не знам как изглежда онзи тип, но познавам кораба му по-добре от собствения си, докато още кръстосвах моретата. Обзалагам се, че вече се е сетил кой си.
Джейк се почеса по брадичката.
— Предполагам, че желанието ти се е изпълнило. Би трябвало да си благодарен. Вече не се налага да ходиш чак в Карибието, за да го намериш.
— Прав си, но предпочитам да се срещна с него при условия, които диктувам аз, а не той, и не с две изпокъсани платна. — Морган издиша бавно, докато премисляше възможностите си.
Последното, което му трябваше сега, беше сблъсък с Хейс. Главно заради любопитната гостенка на борда. Безкрайно неприятно би било да води битка, докато на борда има жена. Твърде голяма беше опасността Серенити да пострада. Вдигна поглед към платната и промърмори:
— Няма да успеем да му избягаме.
— Капитане! — изкрещя от коша на мачтата Лоу. — Онези вдигнаха „Джоли Руж“!
Джейк изкриви устни.
— Специалитетът на Хейс. Той не знае що е милост.
Морган се обърна към кормилото, където стоеше Барни.
— Вдигнете тревога, мистър Питкърн. Ще се бием.
— Аз ще поема кормилото — предложи Джейк. — Но на твое място, Дрейк, щях да му дам да разбере, че Мародера още е жив и здрав и копнее да се развихри. Хейс има ум в главата и може би ще ни пропусне да минем. Дори той се страхува от теб.
Морган обмисли предложението. Какво значение имаше дали Хейс ще разбере че Мародера и Морския вълк са едно и също лице? Цената за главата на Мародера беше четири пъти по-висока от цената за залавянето на Морския вълк.
— Ако го направя, тя ще разбере кои сме.
Джейк вдигна рамене.
— Не вярвам, че на акулите им пука кои сме, докато ни схрускват. А пък ти много добре знаеш какво ще направи Хейс с твоето момиче, ако му падне в ръчичките. Не е ли по-добре да го изпреварим и да й прережем гърлото, за да й спестим болката и унижението?
Джейк беше прав. Хейс не би проявил милост към която и да е жена, ако я заподозре, че е любовница на пират. Морган погледа мълчаливо моряците, които бързаха да заемат позиции за бой, и кимна. Той беше привързан към тези хора. И отговаряше за тях. Някои имаха семейства. Погледът му падна върху Барни и от гърдите му се отрони въздишка. Ако Барни открие какво е правил през годините, когато не бяха заедно, ще има да слуша конско до края на живота си.
А Серенити…
— Стани за малко Мародера, Дрейк — посъветва го настойчиво Джейк.
Въпреки сериозността на положението Морган избухна в смях.
— Ще престанеш ли най-после, досаднико! — Изобщо имаше ли избор? Не, разбира се. По-добре да се примири със съдбата. — Не е ли по-добре да възкресим Блек Джек и да оставим Мародера да почива в мир? — попита шепнешком. На свой ред и Джейк избухна в смях.