— Искам само да ти напомня какъв слух пуснахме — че Мародера е убил Блек Джек!
— Направихме го само за да го вбесим — обясни Морган и прекоси палубата. Имаше чувството, че за стотен път тази сутрин слиза в каютата си. Отвори вратата и спря като закован на прага.
Беше оставил раклата с флаговете отворена. Серенити седеше на пода с пепелявосиво лице и стискаше в ръце флага, който беше дошъл да вземе. Кит тъкмо обясняваше нещо и като го видя, се прекъсна насред изречението. Лицето му пламна от смущение.
— Не знаех, че още го имате, капитане — промърмори, извинявайки се.
Серенити плъзна пръсти по черния флаг, на който беше избродиран скелет с коса в едната ръка и сърце в другата.
— Сега сигурно ще ми кажете, че сте убили Мародера и сте запазили това като сувенир. — Гласът й беше студен като лед.
Нямаше смисъл да лъже. Правителствените чиновници окачваха флага му навсякъде, за да открият Мародера, флагът принадлежеше на един от най-страшните пирати, живели някога на този свят.
Мародера. Славата му на безмилостен пират бе надмината само от славата на Блек Джек Рийс. Това беше епизод от миналото, което много му се искаше да погребе завинаги.
Но това му беше лошото на миналото — рано или късно се връщаше, за да го преследва. Без да каже дума, той взе флага от ръцете й.
— Какво ще правите с него? — попита беззвучно Серенити.
— Ще спася всички ни — отговори просто той и се върна обратно на палубата.
Серенити имаше чувството, че сърцето й се разкъсва на парченца. Действителността беше много по-страшна, отколкото си беше представяла. Нейният Морски вълк не бе благороден герой, който се бореше с несправедливостта в света…
Морган беше…
… беше…
Морган беше пират! Истински, хладнокръвен пират, който не вземаше планинци, а избиваше противниците си.
Внезапно краката й омекнаха и тя протегна ръка към койката.
— Той е Мародера… — Гласът й пресекна, светът се завъртя пред очите й.
— Всичко е наред, мадам — опита се да я успокои Кит и й помогна да седне, преди да е паднала.
— Всичко е наред? — повтори невярващо Серенити. — Нищо не е наред, Кит! Той е пират. — Очите й станаха огромни, защото бе осъзнала нещо много важно. — Ти също си пират!
Кит имаше достатъчно чувство за приличие, за да се изчерви.
— Не е това, което си мислите.
О, разбира се, че е! — искаше да изкрещи Серенити. Тя се намираше на борда на кораб, принадлежащ не на романтичен морски вълк, който спасяваше невинни хора и имаше благородни възгледи. Тя се намираше на кораб, принадлежащ на студенокръвен убиец, скандално известен с дивия си гняв и с бързата си сабя. Колко пъти беше чувала мъжете да си говорят със страхлив шепот за Мародера — сякаш само споменаването на името му щеше да им донесе нещастие.
— От много години капитанът вече не е пират — обясни Кит. — Нямах представа, че е запазил флага.
— Искаш да ме утешиш, нали?
— Но вие не разбирате…
Серенити се изправи решително. Сега не можеше да слуша обясненията на Кит. По-добре да отиде след Морган.
Искаше да чуе неговата версия. Искаше да чуе от собствената му уста как е възможно именно той да е Мародера.
Щом стигна горе, тя спря и се огледа изненадано. Калъфите на оръдията бяха свалени и мъжете ги нагласяваха на позиция. Останалите се бяха накачили по такелажа и стискаха в ръце мускети и пистолети.
На кораба цареше зловеща тишина и Серенити остана с впечатлението, че гледа картина, а не предстояща морска битка. Единственото, което се движеше, беше пиратският флаг, току-що окачен на пилона.
Внезапно прозвуча дрезгав смях.
— Морган! — извика Джейк. — Ела, искам да видиш лицето на Хейс!
Той подаде далекогледа си на капитана и продължи развеселено:
— Не съм виждал друг човек да побледнява така, откакто онзи лекар на Ямайка заяви на Робърт Дрек, че трябва да му отреже оная работа.
Морган вдигна далекогледа към очите си и се взря в наближаващия кораб.
При грубите думи на Джейк бузите на Серенити порозовяха. Джейк се обърна и я видя да стои на палубата. Усмивката замръзна на лицето му. Побутна Морган по рамото, капитанът веднага отпусна далекогледа и също се обърна към нея.
В този момент нещо се случи между тях. Нещо, за което Серенити нямаше думи. Ала то я накара да остане на мястото си и да изчака, докато той прекоси палубата и дойде при нея.
— Знам какво мислите — изрече тихо Морган, щом застана пред нея. — Мога да го прочета по лицето ви.