Серенити се скова.
— И какво, според вас, мисля в този момент?
— Осъждате ме, без изобщо да познавате фактите.
— А какви са фактите?
Лицето му се вкамени. За първи път в живота му се случваше някой да му поиска сметка и по лицето му пролича, че не е готов да я даде.
— Факт е, че Уейърд Хейс ще ни нападне само след минути. Предупредих го и сега знае кой съм, но се съмнявам, че това ще го спре да ни обстрелва.
Сякаш за да потвърди думите му, над кораба отекна оръдеен изстрел.
— Напада ни! — изкрещя Джейк.
Морган хвана Серенити и я блъсна на палубата. Само след миг тежкото гюлле профуча някъде съвсем наблизо и падна във водата само на няколко метра от кораба. Падането му вдигна огромна вълна, която премина над релинга и намокри и двамата.
— Сега разбрахте ли? — попита глухо Морган.
Скована от ужас, невярваща на случващото се, Серенити го погледна без думи. По дяволите, той се наслаждаваше на предстоящата битка! Очите му святкаха от удоволствие. Този човек беше луд. Напълно луд!
— Така е — въздъхна Морган и приглади назад мократа си коса. — Хейс много държи да ме залови. Жив или мъртъв.
Как можеше да бъде толкова безгрижен?
Морган се обърна към екипажа си и изрева:
— Ответен удар, момчета! Дял от плячката само за онзи, който си го заслужи!
Серенити поклати глава.
— Не разбирам как може да се забавлявате с такива неща?
Той се ухили и й намигна.
— За това живея. То ми вдъхва усещането, че съм жив.
— Ана мен ей сега ще ми стане лошо — промърмори тя. Стомахът й се гърчеше от страх.
Морган я издърпа да стане.
— Веднага слезте долу!
— Ами ако потопят кораба? — прошепна тя. Затворена под палубата, нямаше да има възможност да стигне до някоя спасителна лодка.
— Опасността да ви улучи патрон или гюлле е много по-голяма, отколкото корабът да потъне.
— Не ви вярвам — изсъска Серенити. Как да му вярва, като всичко за него се оказа лъжа? — Кит каза, че е много вероятно.
Морган неволно си припомни как „Росана“, предишният му кораб, се натроши на парченца при една битка с британците — само преди година. Затова реши, че тя може би има право.
— Тогава ще се скриете зад онези бъчви и няма да си подавате носа навън.
— Покажете ми къде.
Серенити го последва до малката ниша. Морган стисна ръката й, за да я успокои.
— Няма от какво да се притеснявате.
Тя изпухтя съвсем не като дама.
— Хубава работа, защо да не се притеснявам, когато някакъв си луд е решил да ни прати за храна на акулите. Лично Мародера ме убеждава, че няма за какво да се тревожа. — Вдигна глава и срещна погледа му. — Хайде, кажете ми, господин пиратски капитане, кога да започна да се тревожа! Като видя бялото на очите ви? Или когато акулите образуват кръг около мен?
Морган се усмихна на изблика й.
— Бих казал, че отговорът е ясен — ще започнете да се тревожите, когато акулите ви обкръжат.
— Това е, което ценя най-много у вас, капитане. Винаги намирате успокоителни думи.
Морган поклати глава. Серенити Джеймс беше невероятно смела жена. Нещо в него мразеше мисълта да я остави сама, но сега трябваше да се заеме с куп други неща.
Да излезе срещу опасен противник.
Серенити го проследи с поглед, докато прекосяваше палубата и крещеше заповеди на моряците като военен командир. Оръдията стреляха без прекъсване и тя си затисна ушите, за да не оглушее. Над палубата се носеха гъсти, отвратително смрадливи облаци сяра, причиняваха бодежи в дробовете й и пълнеха очите й със сълзи.
— Господи, в какво се забърках! — прошепна тя. И всичко това само защото си мечтаеше за голямо приключение. Внезапно дългите, скучни дни зад голямото писалище в печатницата й се сториха истинска благословия.
Докато наблюдаваше Морган, тя осъзна, че той наистина обича този живот. Той беше роден водач. Роден, за да се опълчва безстрашно срещу смъртта.
Едно гюлле мина на по-малко от метър от главата му и отнесе парче от мачтата. Серенити неволно извика. Силата на удара поръси по главата му трески и една от тях се заби в челото му. Към веждата потече кръв, но той я изтри, без да й обърне внимание, сякаш не се беше случило нищо.
Гледката й вдъхна страх. Сковаващ страх.
Битката бушуваше с пълна сила. Секундите се превръщаха в минути, а експлозиите ставаха все по-силни. Докато накрая ликуващият рев на екипажа заглуши гърма на оръдията.
— Това ще ги научи никога вече да не окачват „Джоли Руж“ — изрева Барни. — Забийте няколко гюллета в проклетите им задници!
Морган изглеждаше повече от доволен от работата, която бяха свършили хората му. Серенити предпазливо се подаде иззад бъчвите и погледна към чуждата шалупа. Голяма част от стената на борда й беше откъсната, мачтите бяха строшени и лежаха наполовина на палубата, наполовина във водата.