— Убивали ли сте невинни? — попита тя, отчаяно търсейки нещо, което да компенсира всичките му злодеяния.
— Когато са ми се изпречвали на пътя…
Това кратко изречение унищожи последната й надежда. Дъглас беше прав. Тя беше мечтателка. В реалността нямаше мъже, които живееха честно и почтено като нейните измислени герои. Тя си създаваше измислени образи. Ужасни, жалки измислени фигури, които й помагаха да избяга от действителността.
Смъртта на мечтата й отвори в сърцето й страшна рана. Болката беше задушаваща. Опита се да го отблъсне, но той я държеше здраво.
— Господи, вие сте чудовище… — Гласът й беше само задавен шепот.
— Не — отвърна тихо той. Очите му потъмняха и тя видя в дълбините им съжаление и тъга. — Аз съм само мъж, който продаде душата си за едно фалшиво отмъщение.
Въпреки всички страхотии, които беше узнала за него, тя изпита желание да го утеши. Миналото го измъчваше — даже слепец можеше да го види. Съжалението идваше от дълбочината на сърцето му — това си личеше съвсем ясно.
Лекият бриз рошеше разпуснатата му коса. Даже в този момент изглеждаше зашеметяващо красив, дори по-красив отпреди. Може би защото бе проявил човешка слабост? Той искаше да измоли прошката й, тя го разбираше. Но коя беше тя, че да му даде прошка?
Не познаваше нито един от хората, които Мародера бе убил хладнокръвно.
— Не се гордея с онова, което правех, Серенити — продължи Морган и гласът му пресекваше от вълнение. — Но искам да ме разберете. Никога не съм вдигал на пилона си „Джоли Руж“. Никога не съм убивал беззащитен човек.
Да посмее ли да му повярва?
— Аз обаче съм чувала съвсем други неща.
Той я пусна така внезапно, сякаш го отвращаваше.
— Тогава вярвайте, каквото искате. Аз не желая да ме държат отговорен за неща, което не съм извършил. Щом ви интересува само какво твърдят злите езици…
Серенити проследи как той отиде до прозореца и се загледа навън. Опря се с една ръка на перваза и наклони глава към рамката. Морето беше бурно и корабът се люлееше застрашително, но той стоеше неподвижен като статуя.
Серенити не знаеше какво да каже или да направи. Хиляди чувства и усещания се биеха в сърцето й. Объркване, разочарование, страх. Той не беше човекът, за който го беше смятала. Може би грешката беше нейна. Тя го бе превърнала в легенда. На света нямаше толкова съвършен мъж.
Много пъти си беше мечтала да се срещне с пирати и Морган да е един от тях, но никога не беше повярвала истински, че той може наистина да принадлежи към тази отвратителна човешка порода.
Не искаше истински пират.
Искаше някой като Рандолф. Пират-джентълмен, който си играе с екипажите на чуждите кораби, но не убива невинни.
Не, тук нещо не беше наред. Не й беше трудно да повярва, че Джейк е пират и хладнокръвен убиец. Той й даде ясно да разбере, че е всичко друго, само не милостив или дружелюбен. Но Морган не беше такъв. Вероятно би дал заповед на някого да я убие, за да си осигури мълчанието й, но не би го сторил сам.
Когато спечели битката, можеше да заповяда на хората си да избият моряците на Хейс. Но не го направи.
Можел е да обърне гръб на Ушакий и да го остави да живее като роб. Вместо това го е откупил и му е върнал свободата. През последните години беше освободил стотици американски матроси от принудителната служба при британците.
Да, нещо не беше наред. Нещо не се връзваше. Нима този мъж бе способен на добри дела и в същото време беше безскрупулен и жесток?
— Ще ми отговорите ли на един въпрос? — попита тя, пристъпи към него и сложи ръка върху неговата. — Ще ми разкажете ли как Мародера е станал Морския вълк?
Без да я погледне в очите, Морган въздъхна.
— Това е дълга история.
Част от нея настояваше да спрат дотук, но това беше невъзможно. Тя трябваше да го разбере. Искаше да знае как пират като Мародера може да се промени — ако такъв човек изобщо е в състояние да се промени.
Серенити се усмихна предизвикателно и се наведе, за да срещне насочения му надолу поглед.
— Е, аз няма къде да отида и в момента нямам по-добро занимание. Освен да ушия още няколко завеси.
Морган я изгледа сърдито. Би трябвало да се уплаши, но инстинктът й подсказа, че опасността е отминала. Той нямаше да я убие. Вече беше сигурна в това.
— Е?
Морган извърна поглед и поклати глава. Не знаеше какво да прави. Съдбата бе запратила Серенити в живота му и сега тя знаеше достатъчно, за да го унищожи.
В миналото беше извършил ужасяващи престъпления — знаеше това. Все още чуваше виковете на мъжете, разкъсвани на парченца, докато заповядваше на канонирите си да продължат стрелбата.