Не знаеше какво бе направил Морган с нея. То беше нещо като магия. Беше сигурна в това.
Нищо чудно, че не разрешаваха на младите дами да се срещат насаме с мъже. Велики боже! Кой би помислил, че съществува такова удоволствие?
Чувстваше се виновна и засрамена. Защо, защо бе излязла с Морган на палубата?
Какво ли си мислеше сега за нея? Една почтена жена със сигурност не би му позволила такива волности.
Въпреки това цялото й тяло тръпнеше от спомена за ласките му. Бузите й все още пламтяха. Какво да прави сега? Най-добре да го избягва.
Да, нищо друго не можеше да направи. Ще се затвори в каютата и никога вече няма да се доближи до него. Така поне няма да го вижда и да си спомня за необузданото си отдаване. За срамните желания, които я изпълваха.
Няма да му отвори вратата, при никакви обстоятелства. Даже ако на борда избухне пожар и корабът потъне!
Дните минаваха бавно. Морган полагаше отчаяни усилия да види отново Серенити. Но всеки път, когато се опитваше да проникне в каютата си, се натъкваше на ожесточена съпротива.
Стоеше пред затворена врата. Вече му ставаше лошо от затворени врати.
Сякаш не беше достатъчно зле, че не я вижда, ами и беше принуден да иска чисти дрехи от моряците, защото тя отказваше да го пусне в собствената му каюта! Само Кит и Корт имаха право да влизат при нея.
— Корт! — изрева Морган, като видя момчето на готвача да бърза през палубата с пълна табла. Хлапакът спря и се обърна към него.
— Какво има, капитане?
— Тази табла е за мис Джеймс, нали?
— Тогава й дай това писмо, ако обичаш. — Морган извади от джоба си запечатан плик и го връчи на момчето.
По дяволите, струваше си да опита. Небето знаеше, че Джейк няколко пъти беше излизал от трудни ситуации с такива писма. Освен това тя не можеше вечно да стои заключена там долу.
И какво прави по цял ден? Да не би да шие завеси? Тази мисъл го накара да потрепери.
Серенити позна колебливото чукане.
— Ти ли си, Корт? — попита въпреки това, за да е сигурна.
— Тъй вярно, мадам.
Тя отвори вратата и момчето я дари със сияеща усмивка. През последните дни беше научила много неща за него — и не се учуди особено на факта, че баща му много приличаше на нейния. Шумен, но снизходителен.
Готвачът съвсем не беше чудовището, каквото го рисуваше Морган. Той беше добър човек, но му беше писнало да работи по цял ден под палубата, докато другите се наслаждават на дневната светлина. Освен това беше плах и саможив и държеше да го оставят сам.
За разлика от него Корт обичаше да е сред хора и си умираше да бъбри — също както Серенити. Винаги й беше приятно да го види.
— Е, как си днес? — попита тя, когато момчето влезе в каютата и остави таблата на масата. — Още ли страдаш от изгарянето?
— О, вече не е толкова лошо, мадам, благодаря, че попитахте. Вашата идея за сок от лук много ми помогна, наистина. Мехурът почти изчезна. — Той протегна ръка, за да й покаже мястото, което за нещастие бе влязло в допир с горещ тиган. Серенити хвана ръката му и я прегледа. Преди няколко дни кожата беше лошо изгорена, но сега се виждаше само червено петно.
— Толкова се радвам, че доктор Уилямс се оказа прав. Винаги пишеше толкова странни неща в колонката си, че никога не бях сигурна дали са правилни или не. Сега вече знаем, че сокът от лук помага.
Корт се усмихна с разбиране.
— Отначало тате рече, че това са глупости, но като видя резултата, повярва. Иска да ви питам дали на знаете някое хубаво средство срещу зъбобола му. Много го боли, баща ми де. Снощи даже се разкрещя на капитана.
Серенити зяпна смаяно. Морган беше единствената личност, с която готвачът не смееше да се заяжда.
— Не говориш сериозно!
— Напротив, мадам. Наистина му се разкрещя. Помислих, че капитанът ще му откъсне главата, точно това си помислих.
Серенити неволно се засмя. Почти й се искаше да е била там, за да види как накърняват гордостта на Морган. Самата тя се бе отказала да прави това, но беше добре да знае, че някой друг е заел мястото й.
— Баща ти има ли в кухнята сушена смрадлика или кора от нар?
— Какво е пък това? — учуди се Корт. — Никога не съм чувал за такива билки. Сигурно нямаме.
— Ами лайка? — попита Серенити, вдигна капака на таблата и нареди чиниите на масата. — Поне лайка имате ли?
— О, да. Барни понякога си я слага в чая. Сигурно ще ни даде малко.
— Много добре. — Серенити му върна таблата с капака. — Трябва само да изстискате малко масло от цветовете и да намажете болния зъб. Това ще облекчи болките, докато баща ти слезе на сушата и иде на зъболекар.