— Защо не говорите с капитана, мистър Родейл? — предложи с мек глас Серенити. — Кажете му, че бихте искали някой да ви помага в готвенето, за да имате време понякога да се качвате на палубата.
Готвачът избухна в горчив смях.
— Какво казахте? Да не мислите, че ще оставя разни глупаци да се мотаят из кухнята ми без надзор? Направо ме обзема ужас при мисълта какви бели ще натворят. Сигурно ще поръсят яденето с барут вместо с пипер и какво ще правим тогава?
Серенити се засмя, извъртя очи и отново се зае с тенджерата. Корт престана да мете и на лицето му изгря сияеща усмивка.
— И аз искам да ви разкажа нещо смешно, мис Джеймс!
Серенити отново почука с лъжицата по ръба и сложи капака на тенджерата.
— Разбира се, мистър Корт, с удоволствие ще го чуя — заяви тя и отстъпи настрана, за да може готвачът да сложи хлебчетата във фурната.
Корт продължи да мете.
— Имало едно време един смел капитан, чийто кораб за малко да бъде завладян от пирати. Добрият капитан се обърнал към младия си стюард и изкрещял: „Донеси ми червената риза!“ Момчето веднага слязло в каютата и му донесло червената риза. Капитанът побързал да я облече. Битката бушувала цял ден, но накрая капитанът победил и пиратите били разбити.
Момчето спря, остави метлата, почеса се по носа и продължи:
— След два дни се появили три пиратски кораба и капитанът, спокоен както винаги, отново заповядал на стюарда да му донесе червената риза. Битката пак бушувала цял ден и накрая капитанът победил. През нощта моряците си разказвали истории за срещите си със зли пирати и главният лоцман попитал капитана защо по време на битка винаги облича червена риза. Тогава капитанът му хвърлил един от онези погледи, дето само капитаните ги умеят, и отговорил: „Нося червена риза, защото по време на битката може да ме ранят. Като съм облечен в червено, никой не забелязва, че кървя, и хората ми продължават да се бият, без да се тревожат за мен.“ Екипажът бил много впечатлен от думите му. — Корт кимна мъдро. — Голяма смелост е да те ранят и да не го показваш.
Серенити кимна и на лицето й се изписа почти майчинска гордост.
— Продължавай, моля те.
— След една седмица — заразказва отново Корт — морякът в коша на мачтата съобщил на капитана, че срещу тях плават десет пиратски кораба. Всички мъже на борда се разтреперили и се събрали около капитана, за да чуят какво ще им каже. Той се изправил гордо и се обърнал към стюарда: „Момче, донеси ми… кафявия панталон.“
Серенити изохка смаяно.
— Как смееше да разказваш такива вицове на дама! — изрева разярено готвачът. — Не съм те възпитал така, момче!
Той посегна към сина си, но Серенити застана между двамата.
— Няма нищо, мистър Родейл — рече кротко тя. — Момчето не искаше да каже нищо лошо.
Корт изглеждаше така, сякаш бе получил плесница.
— Ама, тате… Исках само да я разсмея.
Серенити го потупа по рамото.
— Историята беше интересна и можеш спокойно да я разказваш на други момчета, но баща ти е прав. Когато присъстват дами, не се разказват подобни вицове.
Момчето увеси нос, метлата се изплъзна от ръцете му и падна на дъските.
— Много съжалявам, мис Джеймс.
Тя го прегърна нежно, после се наведе и вдигна метлата.
— Няма за какво да се извиняваш, Корт. Ти се опита да ме развеселиш, а това е нещо прекрасно, нали, мистър Родейл?
Готвачът присви очи и отговори заканително:
— Хлапакът заслужава един як пердах.
— Мистър Родейл — помоли меко Серенити, но в гласа й звъннаха стоманени нотки.
Докато я наблюдаваше как утешава Корт и се справя умело с лошото настроение на вечно мрачния готвач, Морган внезапно изпита непознато, застрашително чувство. Обзе го дълбока нежност към Серенити.
Нежност, примесена с огромно желание и той да я разсмее като другите. С желание да я прегърне и да я гледа как…
Как прави какво?
Как утешава децата му?
Това беше — кратка представа, която премина през главата му. Спомен за отдавна неизпитван копнеж, толкова дълбоко погребан в душата му, че почти беше забравил за съществуването му. О, да, преди много, много време, когато направи грешката да се ожени за Тереза, той желаеше семейство и деца. Жена, която да е винаги до него. Жена, която да го обича такъв, какъвто е, и да не желае да се отдели от него.
Ала представата, която си бе създал за жената до себе си, нямаше нищо общо с тази енергична, вечно будеща гнева му млада дама, която го бе прогонила от собствената му каюта. Жена, която поставяше под въпрос всичките му представи.