Морган поиска да избяга от тези странни усещания, да намери убежище, където да ги забрави завинаги. Но не можеше. Страхливостта беше престъпление, което не би могъл да извърши. Всичко в него се противеше да подвие опашка като куче и да се оттегли.
Да избяга от нея.
— Мис Джеймс — обади се той и излезе на светло.
Серенити вдигна глава и лицето й пребледня.
— Капитане… — Поздравът прозвуча студено.
Готвачът очевидно се смути, че са го заварили в такава компания, и се обърна към печката. Корт побърза да излезе от кухнята, влачейки след себе си метлата. Морган го проследи с мрачен поглед и се обърна към Серенити.
— Бих желал да говоря с вас на четири очи, мис Джеймс.
— Боя се, че в момента съм заета — отговори тя и вдигна капака на тенджерата, за да погледне яденето. — Тъкмо помагам на мистър Родейл да…
— Знам, че той няма да има нищо против, ако излезете за няколко минути.
Серенити шумно пусна капака върху тенджерата. И тогава се случи нещо напълно неочаквано — готвачът застана между двамата и изгледа предупредително своя капитан.
— По всичко изглежда, че дамата няма никакво желание да остане насаме с вас, капитане.
Загубил ума и дума, Морган погледна готвача. Откакто бе станал зрял човек, никой не бе посмял да се опълчи срещу него, камо ли пък член на собствения му екипаж.
— Съзнаваш ли какво правиш? — попита той с опасно тих глас.
— Съзнавам, капитане. Пазя момичето. Не е прилично да остава насаме с вас и вие го знаете по-добре от мен.
Серенити усети надигащия се гняв на Морган с тялото и сърцето си. Не искаше да се случи нещо с новия й приятел и бързо излезе напред.
— Няма от какво да се притеснявате, мистър Родейл. Аз… ще говоря с него.
Готвачът вирна глава и изгледа своя капитан едва ли не заплашително.
— Мога ли да разчитам, че няма да забравите добрите си маниери?
Морган се вцепени. Само ноздрите му потръпваха.
Ала вместо да се уплаши от своя капитан — човека, от когото зависеше животът му, мистър Родейл се обърна към нея:
— Ако посмее да ви досажда, момиче, веднага ме повикайте. С удоволствие ще му поднеса слабително за вечеря.
Тази заплаха я накара да се засмее. Ала когато отново се обърна към Морган, усмивката замръзна на устните й.
— След вас, капитане.
Потресен от враждебността й, той я отведе в капитанската каюта, където можеха да говорят необезпокоявани.
Бъди мил с нея — заповяда си сърдито. — Дай й време. Не забравяй, че е смутена и плаха. Дай й време да свикне с теб.
В същото време дяволски му се искаше да я удуши, защото бе накарала човек от екипажа му да се обърне срещу него.
Как ли го бе направила? Как, за бога, бе успяла да влезе под кожата на мрачния готвач, който не говореше с никого и ръмжеше срещу всички?
Ако й се скараш, само ще влошиш положението си. Спокойно, Морган, спокойно. Не бързай.
Серенити застана в средата на каютата и се обърна към него.
Той понечи да затвори вратата, но размисли и я остави открехната.
Без бързане. Всичко по реда си.
— Откога се промъкваш в кухнята при готвача? — попита, преди да е успял да се удържи.
Серенити го погледна смаяно.
— Ти да не би да ревнуваш?
Морган не реагира на подигравката.
— Съвсем ясно ти казах да не ходиш сама в корабната кухня.
— Съвсем ясно ми бе казал, че мога да ти имам пълно доверие, що се отнася до моята личност, а ти злоупотреби с доверието ми. Как отсега нататък да вярвам в онова, което ми казваш?
Гневът в гласа й го стресна. Думите й съдържаха горчива истина.
— Разбира се, че можеш да ми имаш доверие.
— Ами! Още отначало ме лъжеш. Накара ме да вярвам, че си джентълмен, загрижен за моето добро, а вместо това си позволи куп волности още първия път, когато останахме сами.
Морган бе очаквал, че тя ще е смутена, а не гневна. Вместо крехкото, страхливо цветче, което искаше да утеши, пред него стоеше фучаща и съскаща дива котка, която му искаше сметка за поведението му.
По дяволите, вината не беше само негова! Тя за каква се смяташе? Кипреше се пред него в мъжки дрехи, които я правеха невероятно изкусителна и му отнемаха дъха.
Първо, изобщо не биваше да се съгласява да се качи с него на палубата. Би трябвало да знае какво я очаква там.
Ами да, всяка истинска жена знаеше, че не е редно да остава насаме с чужд мъж! Грешката беше колкото негова, толкова и нейна.
Намерил убежище в гнева, Морган се изстъпи пред нея.
— Доколкото си спомням, ти нямаше нищо против да те докосвам.
Серенити събра заплашително вежди и направи крачка към него. Твърде слисан, за да мисли, той се отдръпна няколко крачки назад.