— А що за човек си ти, Морган?
13
Морган не отговори на въпроса й. Нито тази нощ, нито следващата. Серенити чакаше и чакаше, но той мълчеше.
Най-сетне тя не издържа и настоя да получи отговор. Ала той я отряза почти грубо.
Болката от грубия отговор не престана да я измъчва. Или не искаше да я окуражава, или не я харесваше и се опитваше да откаже тактично.
И в двата случая тя беше загубила. И в двата случая той нямаше нужда от нея и това й причиняваше повече болка, отколкото беше смятала за възможно. Болеше я дълбоко в сърцето и в душата.
Серенити се закле, че няма да мисли повече за това. Много скоро щяха да се разделят и край. Точка. Тя ще продължи да живее живота си, както досега. И ще бъде силна. Никога няма да допусне някой да забележи болката й. Особено Морган.
Тя стоеше сама на палубата и гледаше към екзотичния остров Санта Мария, който вече се очертаваше на хоризонта.
Никога не беше виждала такава красота. Островът се издигаше от морето, обгърнат в лека мъгла, която му придаваше нещо нежно и тайнствено.
— Това Азорските острови ли са? — попита тя Кит, който се появи изневиделица.
— Не, мис Джеймс — отвърна момъкът и остави въжето, което носеше. — Островът е сравнително непознат. Жителите са… — Той се потърка по тила и избегна погледа й. — Ами, от онзи вид хора, с които със сигурност не желаете да оставате насаме.
Думите му я накараха да се замисли.
— Но мистър Родейл каза, че оттук мога да си замина с търговски кораб.
— Прав е. На острова често спират търговски кораби. Събират сведения и търсят някои други… не особено почтени неща.
Кит я остави сама и се присъедини към групата моряци, които събираха платната. Серенити се загледа отново към брега, който бързо се приближаваше. Много скоро ще потегли обратно към Савана. Би трябвало тази мисъл да повдигне духа и, но вместо това…
Какъв смисъл имаше да желае нещо, което не може да се осъществи?
Е, добре, бе прекарала няколко нощи в спокойни разговори с Морган. Беше научила много неща за родителите и сестра му. Даже й бе разказал някои от пиратските си приключения и макар да знаеше, че би трябвало да мрази тази част от миналото му, тя не го обвиняваше в нищо.
Може би за всичко беше виновно проклетото й любопитство.
Имаше едно нещо, за което Морган не говореше никога — за годините в британския флот. Както и да формулираше тя въпросите си, той всеки път ловко отклоняваше разговора в друга посока.
Морган стоеше на кормилото и когато тя погледна към него, сърцето й спря да бие. Толкова красив мъж…
Мъж, който има ум в главата си, допълни замислено тя. Дори да не беше на едно мнение с нея, поне размишляваше върху онова, което тя казваше, а когато тя го обстрелваше с аргументи, намираше начин да защити възгледите си.
Дълбоко в себе си тя знаеше, че се наслаждава на словесните им престрелки. Дори когато възгледите им не си противоречаха, тя не можеше да устои на изкушението и го дразнеше, за да го доведе дотам да се старае с всички средства да я убеди в правотата на мнението си.
Скоро всичко това ще свърши. Още няколко часа и… Серенити въздъхна дълбоко.
Корабът заобиколи високо планинско било и изведнъж пред нея се разкри най-прекрасната гледка в живота й. Слънчевата светлина се пречупваше в сини вълни, които се разбиваха в бряг, покрит със снежнобял пясък. В залива бяха закотвени три кораба, а недалеч от брега се виждаше малко селище.
Дълъг кей влизаше навътре в морето. Няколко деца тичаха по дъските и гонеха две пилета. Навсякъде избуяваха разкошни растения и цветя. Също като в рая.
— Красиво е, нали? — прошепна в ухото й Морган, който се бе приближил незабелязано. Само при звука на гласа му я побиха тръпки. Серенити побърза да ги прогони и кимна.
— Защо са нарекли острова Санта Мария?
Той я погледна и се усмихна така, че коленете й моментално омекнаха.
— Всъщност това е шега. Островът бил наречен така на един от Азорските острови, където акостират корабите на испанската армада. Пиратите решили да го превърнат в свой опорен пункт, откъдето да нападат корабите, отсядащи в пристанището на истинската Санта Мария.
— И днес ли е така?
— Днес тук живеят главно пирати, излезли в пенсия и решили да избягат от миналото си, за да не попаднат в ръцете на закона. Тук живеят спокойно и прекарват дните си в разговори за старите времена, когато пиратите владееха моретата. Така съхраняват младостта си. — Той направи крачка напред, за да я погледне. — Островът е център на оживена търговия. Благодарение на Робърт Дрейк.