Никога.
При тази мисъл сърцето й се разкъса и тя бръкна в джоба си, за да извади смачканото писмо с поетичните редове, които й бе написал Морган. Сълзите й потекоха неудържимо.
20
— Е, капитане?
Въпросът на Барни стресна Морган. Той погледна мрачно стария моряк и се отпусна на очакващи го стол до масата в препълнената кръчма „Мечата глава“. Във въздуха висеше тежка миризма на немити тела, печено месо и бира. Морган даде знак на минаващата слугиня и поръча още бира.
— Двойна порция за всеки.
Готвачът, Барни и Ушакий го чакаха в кръчмата, докато той претърсваше околността за Серенити.
— Нищо — изръмжа Морган, когато келнерката донесе осем канчета и ги тръсна пред него на масата. — Нито думичка, по дяволите. Никой не я е виждал, никой не е чувал нищо за нея. Или не знаят, или не искат да ми кажат — друга възможност няма.
Кипящ от гняв, Морган посегна към канчето и го пресуши на един дъх. Хората му си размениха многозначителни погледи, но той не им обърна внимание. Проклети да са всички. И той заедно с тях.
Той беше идиот. Пълен идиот.
Кой мъж би пуснал жена като Серенити да си отиде? Просто ей така.
Търсеше я вече петнадесет месеца, три дни и пет часа. Дори нападна кораба, който я бе отвел у дома, но и това не даде резултат. Екипажът не знаеше повече от другите.
Джейк я бе настанил в наемен файтон за Савана и оттогава никой не я беше виждал. Никой.
Серенити бе изчезнала безследно.
Е, добре, тогава ще се примири. Край. Точка. Вече нямаше сили да я търси. Тя бе изчезнала и не даваше и пет пари за него.
— Пет пари не давам за нея, казвам ви!
— Извинявайте, капитане? — попита готвачът.
— Нищо — изръмжа Морган, посегна към второто канче и отново го изпразни на един дъх.
— Я виж ти кого е изхвърлил приливът на брега! Какво е накарало господата да дойдат в моята част от света?
— Престани, Джейк — изсъска Морган, без изобщо да се обърне към мъжа, който стоеше точно зад него. — Не съм в настроение за шеги.
— От петнайсет минути не е в настроение за шеги — добави готвачът с многозначително кимване към Джейк. — Такова нещо не съм виждал през целия си живот.
Морган го изгледа злобно, но достойният мистър Родейл изобщо не се впечатли.
— Тук сме, за да търсим момичето — обясни примирително Барни. — За пореден път. Не я намери никъде и ако скоро не се случи нещо, някоя сутрин всички ще се събудим с разпорени кореми.
— Да бяхте видели лицето на капитана на търговския кораб, когато нашият капитан превзе кораба му и не взе нищо от товара — намеси се Ушакий. — Изобщо не повярва, че Морган е обстрелвал скъпоценния му съд само за да го разпита за мис Джеймс.
Като си представи колко идиотски се бе държал онзи ден, Морган се наруга на ум. Беше уплашил до смърт целия екипаж на търговския кораб и за малко не загуби един от хората си при престрелката.
И за какво?
Заради една проклета жена, която постоянно го вбесяваше?
Толкова проклета, че…
Внезапно в ума му проблесна важна мисъл и той се изправи като свещ.
Джейк беше последният, който я бе видял.
Протегна ръка назад, сграбчи Джейк за яката и го привлече плътно към себе си.
— Ти си последният, който я е видял. Веднага ми кажи къде е или ще ти разпоря корема!
Джейк избухна в смях.
— Ако беше трезвен, може би щях да приема сериозно тази заплаха. — Дръпна се силно и успя да се освободи от хватката на Морган. — Откога сте на котва тук?
— От един месец — отговори мрачно Барни. — От цял месец, но не сме намерили нищичко. Никаква следа. Капитанът все повтаря, че ще останем, докато я намери. Казва, че ще стоим тук, докато от нас останат само избелели кости и корабът изгние.
— Чак да не повярваш. — Джейк изпухтя пренебрежително. — Този път май здравата си загазил, а, Морган?
Потънал в мислите си, капитанът кимна.
— Не може да е изчезнала просто така. Със сигурност знам, че се е скрила някъде. Рано или късно ще се чуе нещо за нея.
— Е, добре, тогава ти предлагам да я почакаш в моя дом. Тогава поне няма да се тревожа, че ще хвърлят целия ти екипаж в затвора за пиянство.
— Никъде няма да отида — изръмжа ядно Морган. — Първо трябва да я намеря.
Джейк изобщо не обърна внимание на възражението.
— Ушакий и ти, готвачо, хванете го и го дръжте здраво. Ако не иска да тръгне доброволно, ще се наложи да му фрасна един.
— Само опитай!
Последният спомен на Морган беше как пред очите му се спусна черен мрак.
— Имате силно кроше, капитане — отбеляза с уважение готвачът, когато двамата с Джейк натовариха Морган на чакащата конска каруца.