Едно беше сигурно: Лан нямаше нищо общо с покушението над него и Учителя с кратуната. Убийците ги бяха отвели в неговия склад само защото са знаели, че самият Лан често го използва за изтезания на жертвите си и за друг вид мръсни дела, а и мястото беше удобно поради отдалечеността си и липсата на хора нощем. Разбойниците са били наети от същия този „господин Хао“, защото като че ли именно неговото име се бе опитал да изрече брадатият главатар, преди да издъхне. Първият опит на заговорниците за покушение срещу живота му бе пропаднал. Но те явно бяха твърдо решени да не допуснат той да осуети плановете им, затова трябваше да е подготвен и за второ нападение. Той се надигна. Някой бе почукал тихичко на вратата.
Съдията Ди взе меча от масичката до стената, дръпна резето и открехна предпазливо, стиснал в ръка оръжието си. Беше счетоводителят на Лан.
— Господин Лан ви моли да слезете в приемната, ваша светлост. Току-що е получил съобщение, което иска да сподели с вас.
Съдията остави меча на масичката и последва мъжа с длъгнестата глава по широкото стълбище. Господин Лан стоеше до гишето и разговаряше със собственика на странноприемницата.
— А, докторе, добре, че не сте излезли. Един от моите служители получи остра стомашна криза. Много ще ви бъда задължен, ако го прегледате. Сега ще ви заведа в стаята му.
Съдията понечи да тръгне, когато Лан извади от ръкава си отворен плик, адресиран до самия него с едри, красиво изписани йероглифи. Показа го на Уей и попита:
— Впрочем кой е донесъл преди малко това писмо, господин Уей?
— Аз бях на писалището си, зад металната решетка, господине. Успях само да зърна някакъв уличен хлапак. Хвърли плика на гишето и побягна навън. Видях, че е адресиран до вас, и веднага пратих администратора да ви го донесе горе.
— Ясно. Е, да вървим, докторе.
Когато тримата мъже са качиха в кабинета на Лан, главатарят на бандата подаде плика на съдията Ди.
— Нали искахте доказателство? — каза той сухо. — Устроих тази малка сцена долу заради вас, за да ви покажа, че писмото наистина е донесено отвън, а не съм го фалшифицирал веднага щом си тръгнахте.
Съдията разгъна листа. От него научи, че долуподписаният съжалява, задето неизбежни обстоятелства са му попречили да посети Лан в уречения ден, за да обсъдят двамата сделката със сурова коприна. Днес обаче ще дойде към шест часа привечер в склада на Лан. Ако мострите коприна се окажат задоволителни, сделката ще бъде сключена на място. Подписът гласеше: Хао. Стилът бе безукорен, както и почеркът — издържан според задължителния за висшите чиновници етикет. Несъмнено писмото беше истинско, тъй като в противен случай на Лан би му трябвало поне един ден, за да намери в Речния град учен мъж, който да го напише по този начин. Съдията го върна и каза:
— Добре. Това е доказателството, от което се нуждаех, Лан. Примирието ни се запазва според уговорените условия. Ще дойда в склада точно в шест.
Господин Лан повдигна тънките си вежди.
— В склада ли? Нима наистина мислите, че ще отидем? Всичко пропадна! Хао няма да завари там никого, вратата ще бъде заключена.
Съдията Ди го изгледа съжалително.
— Не се учудвам, че не успявате да си намерите способни служители, Лан. Та вие вече не можете да преценявате трезво. Светли небеса, чакат ви десет златни слитъка, а вие заключвате вратата и слагате бележка, че не сте си у дома! Чуйте, приятелю, ще ви кажа какво точно ще направим. Ще посрещнем господин Хао съвсем любезно и ще го попитаме дали носи златото със себе си. Ако е така, ще го приемем с почитания и ще споделим с него, че не сме успели да вземем огърлицата, но сме си имали огромни неприятности и разходи заради него, затова с благодарност приемаме като приятелски жест тези десет слитъка.
Лан поклати глава.
— Този тъпак Хао сигурно представя твърде влиятелни хора. Най-висши сановници, така ми се струва. Или пък някакви близки на дворцовите среди, ако съдя по това, че познават отлично плана на двореца. Аз обичам мира, уважаеми, не ми е по вкуса да се заплитам в неприятности.