— Джебчии, дръжте ги!
Незабавно наоколо се събра малка група хора, корито възбудено го заразпитваха.
— Аз съм лекар — викаше съдията Ди. — Този дългият негодник нарочно ме блъсна, докато другият се опита да бръкне в ръкава ми!
Един едър носач сграбчи дългуча за яката.
— Какъв позор! Да ограбваш лекар!
— Какво става тук? — един набит сержант от караула си бе пробил път до тях.
Двамата в сиво не направиха никакъв опит да избягат. По-възрастният каза спокойно на сержанта:
— Този човек ни обвинява несправедливо. Заведете ни при вашия капитан.
Сержантът огледа подозрително съдията и двамата му противници. Пристегна колана си и нареди на носача:
— Пусни господата. Явно е станало недоразумение. Капитанът трябва да реши. Да вървим, господа, службата е ей там отпред.
Докато отиваха към щаба, мъжете в сиво пазеха надменно мълчание. Лейтенант Лю ги отведе горе в кабинета на капитана. Капитан Сю вдигна поглед от книжата си. Без да поздрави съдията Ди, той кратко нареди на сержанта да докладва, после протегна ръка и каза:
— Документите, моля.
Двамата мъже поставиха на писалището идентични документи с червени ръбове, изпъстрени с печати. По-възрастният заяви на капитана:
— Този самозван доктор е измамник. Наредено ни е да го отведем в двореца. Необходим ни е незабавно военен ескорт.
Капитан Сю отмести назад шлема си.
— Знаете, че не мога да сторя това, господа. Необходима е изрична заповед от моя началник. Документът на доктор Лян е напълно редовен. Надлежно е регистриран вчера в собствената ми канцелария, както виждам.
Той се почеса по носа.
— Сега ще ви кажа какво ще направим. Ще отнесете моята записка на полковник Кан и след това ще се върнете за този господин — той извади една бланка от купа книжа пред себе си и потопи четчицата в туша.
— И като се върнем, ще научим, че нашият човек е изчезнал, нали? — запита ехидно по-възрастният. — Имаме изрични нареждания, капитане.
— Съжалявам, но и аз имам своите, господа — той попълни набързо бланката и я подаде през писалището. — Заповядайте!
Докато я пъхаше в ръкава си, вторият мъж нареди отсечено:
— Ще задържите тук този господин, докато се върнем.
— Само със собственото съгласие на лекаря, ваша милост. Не мога да задържам един законно регистриран гражданин без нарочна заповед за арест. Нали знаете — „доброжелателно управление“. От друга страна, ако господин докторът реши да ни сътрудничи.
— Разбира се! — побърза да го увери съдията. — Не бих искал негодникът, за когото тези хора ме вземат, да се изплъзне. Недоразумението трябва да се изясни колкото може по-бързо.
— Е, тогава всичко е наред — каза капитанът и се усмихна сърдечно на двамата. — Да се нуждаете от коне, господа?
— Имаме си — и мъжете се обърнаха, без да продумат повече.
Сержантът ги съпроводи до долу.
— Познавате ли тези тъпаци? — запита капитанът Лю.
— Да, ваше превъзходителство. Те са от канцеларията на управителя на двореца. Личи по сивите им дрехи, агентите на главния евнух носят черно.
Капитанът хвърли тревожен поглед към съдията Ди.
— Сам видяхте, ваше превъзходителство. В голяма каша сте се забъркали.
— Колко време ще им трябва, за да се върнат?
— Около час и половина. Може и два, ако не намерят моя полковник в канцеларията му.
— Няма да мога да остана. В шест трябва да съм в склада на Лан. Ще се срещна там със счетоводителя му и с един човек на име Хао, явно опасен престъпник. Лан няма доверие нито на мен, нито на Хао, затова ще прати десетина от своите хора в съседния склад. Искам да направите кордон около мястото и да арестувате всичките. Възможно ли е да отделите довечера шейсетина гвардейци?
— Зависи в какво ще обвините всички тези хора, ваше превъзходителство.
— Хората на Лан — в убийството на касиера Тай Мин. Останалите — в престъпление срещу държавата.
Капитанът го изгледа изпитателно.
— В такъв случай ще е най-добре и аз да присъствам лично, ваше превъзходителство. А сега за онези надути пуяци от двореца. Не съм съвсем сигурен, че моят полковник ще издаде нужната заповед за арест. В записката му съобщавам, че сте надлежно регистриран, затова той ще изиска допълнителни подробности.
— Напълно съм уверен — отвърна спокойно съдията, — че управителят на двореца ще затрупа полковник Кан с всякаква информация.