Капитан Сю се обърна към лейтенанта:
— Какво ще кажеш да инсценираме едно хубаво бягство от затвора, а, Лю?
Когато лейтенантът кимна и лицето му грейна в усмивка, Сю обясни на съдията:
— При това Лю ще ви маскира така, ваше превъзходителство, че ще излезете оттук напълно незабелязано. Няма да се учудя, ако онези двамата са оставили някой свой колега на пост пред сградата. Лю е майстор в гримирането! — той потри ръце и погледна съдията преценяващо. — Като начало ще подрежем брадата и бакенбардите ви.
— Няма нужда! — отряза го хладно съдията. — Ще може ли лейтенантът да ми намери едно старо магаре и чифт патерици?
Лю кимна и незабавно излезе.
— Чудесен е този Лю! — заяви капитанът. — Ще пийнете ли чаша чай, ваше превъзходителство?
След това се впусна в подробности какво ще направи Лю, та да излезе, че съдията е бил затворен в една от килиите долу, и как ще бъде инсценирано бягството му. Спря се на всеки отделен детайл с момчешко самодоволство. Когато приключи, попита:
— Какво ще кажете за убийството на онзи касиер, Тай Мин, ваше превъзходителство?
— Това престъпление е под ваша юрисдикция, Сю, защото е извършено именно тук.
И той разказа как Лан си е признал за изтезанията на Тай Мин и последвалото убийство, тъй като касиерът отказал да съобщи къде точно е скрил огърлицата, за чиято кражба е бил нает.
— Когато довечера заловите хората на Лан, ще отидем в „Синята чапла“, за да арестуваме и самия него, след което ще му предявя официално обвинение в убийство. Но този Хао, за когото споменах, е много по-опасен от Лан. Веднага щом пристигне в склада, ще свирна два пъти с пръсти и това ще е знак вашите гвардейци да ги заловят. Ала и Хао може би ще си води охрана. Нека ви начертая приблизителен план на района.
Той взе лист хартия и нарисува скица на просеката и околните складове. Капитанът я сравни със собствената си карта и посочи къде ще постави своите постове. В този момент се завърна и лейтенант Лю.
— Магарето е в задния двор, ваше превъзходителство — съобщи той. — Тръгвайте по-бързо, докато отвън никой не наблюдава. Поне засега.
Съдията Ди благодари припряно на капитана и излезе. Лю го поведе по стълба с разхлопани скърцащи стъпала към малък кухненски двор. Докато съдията се качваше на престарялото магаре, лейтенантът му подаде две протъркани от употреба патерици.
— Добра работа сте свършили — похвали го той шепнешком и подкара през тясната портичка.
С отпуснати рамене и приведена глава съдията насочи магарето към улицата, успоредна на главната. Разчиташе на това, че поради голямата известност на Учителя с кратуната в Речния град хората го възприемат като даденост и много не се вглеждат в него. Единствената очевидна отлика бе, че той носеше меч. Смъкна го набързо от гърба си и го намести между двете патерици върху седлото на магарето.
Добичето пристъпваше лениво и си проправяше търпеливо път сред многолюдната тълпа. Съдията Ди забеляза със задоволство, че никой не се заглежда в него. Сегиз-тогиз го поздравяваха и той отвръщаше с жест. Подкара магарето към „Синята чапла“, тъй като не желаеше да предизвиква прекалено дълго съдбата, а странноприемницата би била последното място, където дворцовите агенти ще очакват да се скрие.
Тясната уличка зад „Синята чапла“ бе напълно безлюдна. Тъкмо беше приключило обедното оживление: келнерите си почиваха, а търговците щяха да започнат да прииждат най-рано след час-два за вечерния ориз. Съдията слезе от магарето край задната порта и надзърна в запуснатата градина. Сгъваемата врата в апартамента на Лан бе плътно затворена, от кухнята не долиташе ни звук. Прозорецът на собствената му стая на втория етаж бе със спуснати капаци, но този на стаята под него зееше полуотворен. Някой свиреше на лютня, това бе същата мелодия като от първата вечер. Сега си спомни къде я беше чувал. Беше доста популярна в столицата преди години. Той огледа бавно градината, след което реши, че старият склад е напълно подходящ за неговата цел. Вратата бе открехната и той се вмъкна вътре, стиснал под мишница патериците и меча.
Навесът не изглеждаше особено приветлив. От плесенясалите греди висяха паяжини, наоколо се носеше тежък застоял мирис. Край стената в дъното бяха натрупани изпотрошени столове и маси, но подът беше изметен. Когато се вгледа по-отблизо в старите мебели, откри зад тях камара конопени чували до самата стена.
Съдията отмести една стара разнебитена маса и прободе чувалите с върха на меча. Те съдържаха оризова плява. Реши, че стават за постеля в продължение на два-три часа. Магарето без съмнение щеше да се върне само там, откъдето го бяха довели. Той подпря патериците на стената край единствения зарешетен прозорец, след което нареди чувалите един до друг и легна отгоре им. Сви длани под главата си и си припомни последните събития.