Писмото на Хао до Лан наистина беше добра новина. То доказваше, че заговорниците в двореца все още не са сложили ръка на огърлицата. Така категорично отпадаше една възможност, която той бе обмислял: че някой отвътре или господин Хао е пресрещнал касиера след кражбата и е откупил огърлицата направо от него. Тази възможност се основаваше на факта, че тайнственият господин Хао не се бе явил на срещата с Лан. Сега вече ставаше ясно, че господин Хао по всяка вероятност наистина е бил възпрепятстван, както съобщаваше в писмото, и че очаква сделката да бъде сключена окончателно довечера в склада на Лан. Това бе добре, защото арестуването на Хао ще накара дворцовите заговорници да се затаят, докато обмислят следващия си ход, като по този начин и съдията ще има малко време да напредне в издирването на огърлицата. От дългите часове по реката сутринта му се спеше и той скоро притвори очи.
Унесът му бе неспокоен, изпълнен с много сънища. Отново му се яви разкривеното лице на брадатия наемен убиец. Увиснало сякаш във въздуха, то се взираше в него с единственото си, безумно изцъклено око. Не, всъщност беше мъртвият касиер, наведен над него с позеленялото си и подпухнало лице, с изхвръкнали от орбитите очи, а насечените му ръце се протягаха да го стиснат за гърлото. Съдията понечи да се изправи, но цялото му тяло сякаш бе налято с олово и не можа да помръдне. Бореше се отчаяно за глътка въздух. Тъкмо когато мислеше, че вече се задушава, касиерът се превърна във висока жена с изцапана синя рокля. Дълги разчорлени кичури, слепени от засъхнала кал, закриваха лицето й, от което се виждаше само посиняла зейнала уста с изплезен подут език. Съдията нададе ужасен вик и се събуди. Целият плувнал в пот, той слезе от импровизираното си ложе и за да разсее кошмарното видение, порови малко сред старите мебели. Безмълвно изруга, когато се спъна в няколко прашни торби. Май бяха от брашно. Отупа си коленете, после отново легна на пълните чували. Този път заспа дълбоко.
ГЛАВА ХIII
Оказва се, че съдията Ди не е сам в ложето си;
в последния миг той все пак излиза по-умен от един глупак
Събуди се от натрапчив, дразнещ сърбеж по врата. Стресна се, когато видя през решетката, че навън е тъмно. Спусна стъпала на пода и изтича до прозореца. За свое облекчение дочу как готвачите секат месото и си подпяват бодро. Щом все още не се разнасяха гръмки поръчки към келнерите, значи имаше време до вечерята. Той разтри врата си и в следващия миг откри, че дланта му е размазала множество ситни мравки. Няколко се бяха заплели в брадата и бакенбардите му, безброй от тях пъплеха отпред по робата му. Той раздразнено изтръска дребните буболечки.
Зад прозорците на Лан прозираше светлина, сгъваемата врата бе открехната, но отвътре не долиташе никакъв звук. Двама продавачи на зарзават влязоха в градината и се упътиха право към кухнята. Той изчака, докато си тръгнаха с опразнени кошници, после се шмугна навън към портичката в градинската стена. За негова изненада магарето си седеше на същото място, досами стената, и ровеше в боклуците. Върна се бързо в склада и грабна патериците. Почувства се по-уверен с тази маскировка и подкара добичето към кея.
Под мъждивите газени фенери на сергиите пред рибното тържище се бе събрало шарено множество, отвред се носеше гълчава, ехтяха пронизителни викове. Съдията Ди спря, за да изчака, докато вдигнат една каручка с пъпеши, която се обърна точно пред неговото магаре. Околните притичаха да помогнат на търговеца да си събере стоката. Един дрипав мъж сграбчи поводите на магарето.
— Аз ще ви преведа, Учителю — викна почтително той.
Докато импровизираният водач му проправяше път сред тълпата, съдията внезапно дочу как някой отзад прошепна:
— Вървят му по петите, но ще го хванат друг път!
Извърна се рязко назад. В мъждивата светлина успя да види само засмените лица на неколцина младежи, които побутваха магарето му. След миг вече бе далеч от гълчавата.
Съдията Ди яздеше озадачен. Битката в горския склад бе доказала категорично, че старият отшелник е на негова страна. Но току-що дочутата реплика, изречена от някой, който го бе взел за Учителя с кратуната, изглежда, означаваше, че даоистът по някакъв начин се осведомява за ходовете му. Каква ли би могла да бъде връзката между тайнствения старец и този объркан случай? Отново се опита да си припомни къде го бе виждал преди. Напразно.