Откъм реката пълзеше тънка вечерна мъглица. Сега, почти в края на кея, където нямаше магазин или сергии, всичко наоколо изглеждаше мрачно и унило. Единствените светлинки идваха от фенерите по носа на закотвена речна джонка и се чупеха в черните води.
Щом отмина първия склад от редицата, съдията слезе от магарето и подпря патериците на стената. После тръгна към високите дървета в другия край на просеката с преметнат на гърба меч. Когато се наведе, за да мине под един надвиснал тъмен клонак, над главата му прозвуча дрезгав шепот:
— Закъсняхте. Но и Хао още не е пристигнал.
Той вдигна глава и съзря неясния едър силует на един от телохранителите на Лан, покачен на дебел клон. Да, господин Лан наистина си разбираше от работата. Съдията тръгна през просеката и почука на вратата. Мъжът с длъгнестата глава му отвори веднага.
— Радвам се, че дойдохте — промърмори той. — Побиват ме тръпки от това място.
— Да не би да се страхувате от призрака на Тай Мин? — запита хладно съдията. Бутна пейката до стената и седна.
— Не съм от тези! — счетоводителят се разположи до него. — Да знаете как квичеше само, същинско прасе! Жалко, че тези тъпаци го оставиха да обърне петалата, преди да е започнал истинският разпит — дебелите му бърни се разкривиха в злобна усмивка. — Бяха го вързали точно на тази пейка.
— Не ме интересуват мизерните ви номера — съдията положи меча върху коленете си и се облегна на стената. — Но можете да разкажете какво изкопчиха от него.
— Почти нищо. Докато му гориха ходилата, непрекъснато крещеше, че бисерите не били у него. После много пищя, че нямало смисъл да продължават, че изобщо не ги бил вземал. Умря, проклинайки всички ни, този нагъл измамник! Идиотите му разпраха корема, за да проверят дали не е погълнал перлите. Без никаква полза, разбира се.
Той се взря в меча на съдията и нервно вметна:
— Този меч може да направи господин Хао подозрителен. Не мислите ли, че няма да е зле да го скриете засега?
— Не мисля.
Съдията скръсти ръце и опря брада в гърдите си.
Опита се да освободи съзнанието си от всякаква мисъл, но многобройните проблеми не го оставяха на мира. Засега трябваше да се съсредоточи върху убития касиер. Защото, дори и господин Хао да му съобщеше конкретните имена на заговорниците в двореца, той не би могъл да предприеме някакви законни действия срещу тях, преди да е открил самата огърлица. Принцесата специално бе наблегнала на това. Отново се зачуди какво ли е замислял Тай Мин, когато е решил да измами Лан. Все му се струваше, че един разговор с госпожа Уей, избягалата съпруга, можеше да му даде ключа за загадката, какво е направил Тай с огърлицата.
— Стойте мирно! — изръмжа той на счетоводителя, който се въртеше неспокойно на мястото си.
Единствената информация, с която разполагаше за госпожа Уей, бе тази, предоставена от Папратова Клонка. Извънредно умно момиче, но все пак момиче, пък и бе живяла само няколко месеца у семейство Уей. Колебаеше се дали да приеме безрезервно добрите думи, които бе изрекла за съпругата на чичо си. Според Папратова Клонка госпожа Уей не бе прелюбодействала с касиера, а самият съдържател на странноприемницата бе един противен дядка. И все пак скандално беше една жена да напусне мъжа си без никакво обяснение. Уей бе споменал, че любовникът й е някакъв скитник и нехранимайко. Трябваше да обмисли и това. Нужен му беше продължителен разговор със съдържателя на странноприемницата, но събитията препускаха толкова стремглаво, че…
— Какво си мърморите? — с раздразнение попита той седналия до него мъж.
— Ами започвам да се притеснявам за Хао. Чакаме вече почти час? Защо е насрочил среща, а не идва?
Съдията сви рамене.
— Защо питате? Може да са го задържали непредвидени…
Внезапно млъкна. После удари с юмрук по коляното си.
— Милостиви небеса, трябваше да се досетя!
— Какво. Защо? — заломоти другият.
— И аз съм същият глупак като теб — заяви с горчивина съдията Ди. — Разбира се, че срещата е била уловка!
Без да обръща внимание на уплашените въпроси на счетоводителя, той скочи на крака, изтича навън и изсвири два пъти пронизително с пръсти. Звукът процепи въздуха над смълчаната просека. Вратата на съседния склад се открехна леко и отвътре предпазливо надникна едно брадясало лице. После откъм боровата гора долетяха гръмки команди и дрънчене на оръжие. От дървото насреща се изръси едра тъмна фигура. Двама войници заловиха мигом телохранителя. Той направи опит да се съпротивява, но някой го удари с плоското на меча по главата и той се просна на земята. Изведнъж просеката загъмжа от въоръжени до зъби гвардейци. Докато двама от тях къртеха вратата на втория склад с бойните си брадви, капитан Сю притича до съдията, последван от лейтенант Лю.