— Не видяхме никой да идва след вас — каза капитанът. — Онзи мършавият там е господин Хао, нали?
— Не, не е той. Но този е замесен в мъченията и убийството на касиера. Арестувайте го незабавно. Хао изобщо не се появи. Къде са конете ви? Трябва да стигнем до „Синята чапла“ колкото може по-бързо.
Капитанът даде няколко гръмки заповеди на лейтенант Лю, сетне изтича към гората, а съдията Ди го последва.
— От колко войници ще имаме нужда? — запита през рамо Сю.
— Четирима стигат — отвърна задъхано съдията.
На горската пътека шестима кавалеристи охраняваха няколко десетки напълно екипирани коне. Съдията Ди и капитанът си избраха два от тях и се метнаха на седлата. Вече в движение капитанът викна на четирима гвардейци да ги последват.
Сред просеката войниците подреждаха заловените бандити на Лан и ги връзваха един за друг. Лейтенант Лю лично омотаваше с уверени движения тънко въже около китките на дългоглавия. Съдията Ди викна през рамо:
— Да не забравите магарето! Там е, отстрани.
Шестимата конници препуснаха в галоп към кея.
ГЛАВА XIV
И най-бързите коне понякога пристигат със закъснение;
в края на една трагична вечер съдията Ди си приготвя черни дрехи
Господин Уей стоеше зад гишето в полутъмната приемна и пиеше чай с двама от гостите. Той се облещи недоумяващо в съдията Ди и гвардейците, ръката му с чашата замръзна във въздуха.
— Идвал ли е някой при господин Лан? — попита рязко Ди.
Съдържателят на странноприемницата поклати глава, онемял от учудване. Съдията изтича по коридора към апартамента на Лан. Вратата за преддверието не беше заключена, но другата, към кабинета, явно бе залостена отвътре. Капитан Сю затропа по нея с дръжката на меча си. Отвътре не отговори никой и тогава той се засили и се стовари отгоре й с железния си нараменник. Офицерът влетя вътре, но в следващия миг замръзна на място и съдията налетя отгоре му. В стаята нямаше никой, но безпорядъкът в нея беше неописуем. Писалището бе прекатурено, чекмеджетата — извадени. Навред по пода се търкаляха безразборно нахвърляни книжа. Ламперията от стените бе откъртена на места, пред прозореца се виждаше купчина грубо съдрани дрехи. Внезапно съдията сграбчи ръката на капитана и му посочи ъгъла в дъното. Сю погледна и изруга.
Тялото на Лан, съвсем голо, висеше с главата надолу от една таванска греда. Големите пръсти на босите му ходила бяха вързани за нея с тънко въже, ръцете бяха омотани зад гърба. Една кърпа, цялата напоена с кръв, плътно увиваше главата му, която почти опираше о пода.
Съдията изтича към него, коленичи и разхлаби кърпата. Кръвта рукна веднага. Той побърза да докосне гърдите на Лан. Тялото беше още топло, но сърцето не биеше. Обърна се към капитана с пребледняло лице:
— Късно! Кажете на вашите хора да го отнесат долу и да го закарат в моргата.
Олюлявайки се леко, съдията Ди отиде до писалището, изправи събореното кресло и седна в него. Лан наистина беше изпечен престъпник, напълно заслужил публично обезглавяване, но не и чак толкова мъчителна смърт. При това върху него, съдията, падаше главната отговорност за това насилие. Приглушеният глас на капитана го извади от мрачните размишления:
— Пратих двама гвардейци да претърсят градината и да разпитат прислугата, ваше превъзходителство.
Съдията Ди посочи към полуотворената сгъваема врата, извеждаща във вътрешния двор.
— Едва ли някой ги е видял как идват, Сю — уморено каза той. — Ето оттам са влезли. Минали са отзад, готвачите са били увлечени в приготвянето на вечерята. Точно затова срещата е била насрочена за шест часа. Това е било уловка, за да се отстранят телохранителите и останалите помощници на търговеца, та да го разпитат на спокойствие. Допуснах голяма грешка, Сю, огромна грешка.
Докато поглаждаше разсеяно дългата си черна брада, той мислеше, че методите бяха типични за извратения ум на покварените дворцови интриганти, тънки майстори на измамите и двойните игри. Сигурно са имали свой доносник сред обкръжението на Лан, който надлежно ги е осведомил, че касиерът не е доставил огърлицата. Именно поради това не са пратили господин Хао да я вземе. По-късно обаче са решили, че по всяка вероятност Тай Мин е предал накита на Лан, когато се е отбил в странноприемницата, за да си приготви багажа, а Лан от своя страна му е обещал по-голямо възнаграждение от първоначално уговореното. А после е наредил на своите хора да убият касиера, като по този начин е присвоил изцяло плячката и си е спестил бъдещи неприятности от страна на касиера. Дворцовите заговорници са били убедени, че Лан е скрил огърлицата някъде в кабинета си, и са уговорили среща в склада, за да го хванат насаме в странноприемницата.