— Очаквах да ми кажете, че отивате да берете билки — сопна му се тя. — Добре тогава, не се съобразявайте изобщо с мен, но се пазете от змии. Осветявайте добре пътя, за да не настъпите някоя. Може и да се разсърди.
Съдията Ди подпъхна полите на дългата си роба под кожения колан и прегази до брега. Хвана фенера в лявата си ръка, а с меча в дясната проверяваше за дупки сред треволяците.
— Идеален разбойник! — подвикна насмешливо след него Папратова Клонка. — На добър час!
С кисела усмивка той си запроправя път между стърчащите клони и трънливите шумаци, вървейки на североизток. Неочаквано бързо излезе на тясната пътечка. Отдясно тя се губеше в гъстия буренак, но от лявата страна очертанията й бяха съвсем ясни. Съдията подбра една дебела суха върлина и я положи напряко на пътя, за да се ориентира по нея на връщане. Ако изобщо успееше да се върне, разбира се!
След като вървя известно време по лъкатушещата пътечка, забеляза, че всъщност нощта не е чак толкова тиха. Нещо постоянно шумолеше под гъстите храсти от двете му страни, чуваше се писукане и ръмжене, а от тъмните клони над главата му долитаха гласовете на нощни птици. Сегиз-тогиз се разнасяше и горестният вопъл на бухал. Дребни животинчета се разбягваха от светлината, която фенерът стелеше пред краката му, но не зърна ни една змия. „Сигурно искаше да ме подразни!“ — промърмори усмихнат той. Беше наистина храбро момиче. Ала изведнъж се закова на място и в следващия миг неволно направи крачка назад. През пътя се плъзна петниста змия, около пет стъпки дълга. Храбро, но и откровено, призна мрачно той.
Докато вървеше през зловещата борова гора, му се стори, че губи усещането за време. По негови изчисления след половин час пътеката леко се разшири и през дърветата отпред проблесна светлинка. После съзря водата, а отсреща се извиси внушителният силует на северозападната наблюдателна кула. Левият ъгъл на кулата започваше направо от реката, чиито тъмни води се разливаха безмълвно под прихлупеното небе.
Пътечката извиваше надясно и продължаваше на юг, покрай рова, опасващ Крайречния дворец. Наложи му се да коленичи, за да пропълзи през гъстака от ниски дървета и храсти, които го отделяха от насипа на рова. Щом изпълзя досами водата, откри с изумление, че ровът е много по-широк, отколкото му се бе сторило, когато сутринта минаваха с лодката по реката. Тогава му се бе видял петнайсетина стъпки широк, но сега се оказваше, че е трийсет или дори четирийсет. Застоялата черна вода под него изглеждаше страшно, освен това не се различаваше никаква следа от шлюз под непрогледната й повърхност. И все пак дотук всички указания на господин Хао, издекламирани от счетоводителя с длъгнестата глава, се бяха оказали съвсем точни.
Той измъкна една тънка пръчка от шумата и се наведе напред, за да проучи водата. Да, наистина, на около три стъпки под повърхността имаше някаква широка греда или ръб на стена. Внезапно от бойниците на наблюдателната кула прокънтяха гръмки заповеди, последвани от тропота на железни ботуши върху каменната настилка. Резките звуци се разнесоха надалеч в притихналата нощ и съдията побърза да залегне под клоните. Караулът се сменяше, значи беше точно полунощ.
Отново пропълзя до рова и се взря напрегнато. Дали наистина щеше да открие корниз, опасващ основата на крепостната стена? Оттук се различаваше само неравна ивица от засъхнала кал и водорасли малко над водата. Пое си дълбоко дъх и си каза, че ще се наложи сам да проверява всичко.
Старателно приведен, той се върна на горската пътека, отвърза широкия черен пояс от гърдите си и го разцепи на две с острието на меча. Пъхна малката кръгла шапка в ръкава си и плътно уви разполовената препаска около главата си. После съблече черната роба и я сгъна грижливо. Омота с другата половина от препаската меча си и го положи най-отгоре върху робата заедно с фенера, за да е сигурен, че някой порив на вятъра няма да отнесе дрехата му. Зави крачолите на широките си панталони около глезените, напъха ги в ботушите и затегна каишките. Най-сетне раздели дългата си брада на две, за да я преметне през раменете. Завърза двата кичура отзад на тила и подпъхна възела под импровизираната си чалма.
Когато отново се върна при насипа, огледа тревожно бойниците горе. Господин Хао бе казал, че стрелците щели „да си имат други грижи“ по времето, когато касиерът е стигнал до двореца. Явно заговорниците са се били постарали да отвлекат вниманието им. Сега предстоеше той самичък да си опита късмета. Плъзна бавно крак надолу към водата. Нозете и ходилата му не усетиха особен хлад, но по голия му корем и гърдите полазиха ледени тръпки. Помисли мрачно, че Тай Мин несъмнено се е гмурнал под водата, за да стигне до шлюза. На него самия никак не му се искаше да повтаря подобни акробатични изпълнения.