Кеят бе все тъй пуст, както и когато тръгваха, но сега лунната светлина хвърляше странни сенки по калдъръма от обли речни камъни.
— Аз ще тръгна напред — заяви той. — Ако усетиш и най-малката опасност, мушни се в някоя портичка или пресечка.
Не срещнаха обаче жива душа, докато излязоха на алеята зад „Синята чапла“. Вмъкнаха се през кухненската врата, което накара съдията внезапно да осъзнае, че умира от глад.
— Ти вечеряла ли си? — попита той. И понеже Папратова Клонка кимна утвърдително, той грабна от кухненския шкаф една дървена купа със студен ориз и чинийка с кисели сливи. — Да ми го впишат в сметката — промърмори той.
Момичето едва не прихна. Докато пресичаха широкия хол, чуха дрънкане на оръжие откъм главния вход. Часовите бяха на своя пост. Качиха се по стълбите на пръсти и се разделиха пред вратата му.
Съдията Ди запали свещта и се преоблече в чиста нощна роба. Със задоволство установи, че чаят все още не бе изстинал в съда с двойни стени. Придърпа креслото до масата и смени превръзката на ръката си. После обърна дървения капак на купата наместо чиния и изсипа ориза и сливите. Изгълта с истинска наслада тази скромна войнишка вечеря и я завърши с няколко чаши чай. Приятно блаженство се разля по тялото му, той взе кратуната от страничната масичка и полегна на леглото, подпрял рамене на дебелата възглавница. Пръстите му безцелно завързваха и развързваха червения шнур на кратуната, докато умът му се опитваше да сложи ред в мислите си.
В съзнанието му вече се бе изградила ясна схема на аферата с огърлицата до най-дребната и най-мерзката подробност. Дворцовите заговорници желаеха да компрометират полковник Кан, за да го отстранят като евентуален императорски зет, а в същото време да тласнат Третата принцеса в изгодна за тях емоционална нестабилност при завръщането й в столицата. Госпожа Хортензия бе споменала като възможни участници в заговора главния евнух и управителя на двореца. Но в сметката влизаше и трето високопоставено лице — полковник Кан. За този мъж обаче съдията не знаеше почти нищо, с изключение на това, че принцесата е влюбена в него, а капитан Сю му се възхищава. И двамата — и принцесата, и капитанът, бяха пристрастни. Дворцовите съзаклятници бяха подметнали, че полковникът си имал любовница. На пръв поглед звучеше като злостна клевета. Ала, от друга страна, не биваше да се забравя, че един майстор на интригата рядко пуска напълно безоснователни слухове. Обикновено се преувеличават известни факти, изопачава се нечие изявление, променят се две-три думи или се измества ударението, а оттам и смисълът на казаното. Поради тази причина не биваше да се изключва възможността полковникът наистина да си има някъде държанка. Това, че не бе откраднал огърлицата, в никакъв случай не даваше гаранция, че не е замесен по един или друг непряк начин.
Използването на вражеския замисъл в собствена изгода бе една от военните хитрости, изучавани във всички военни академии. А полковникът наистина е бил с нейно височество в онази фатална нощ. Може би са стояли до прозореца на павилиона и принцесата е оставила своята огърлица на масичката, преди да преминат под свода в съседната стая. Така че Тай Мин просто е могъл да протегне ръка през прозореца, за да я грабне. А дали пък полковникът и касиерът не са се споразумели тайно?
Много трудно беше да се отгатне коя точно дворцова клика си е поставила за цел да премахне него, съдията. Хората, изпратени от госпожа Хортензия да го доведат от „Синята чапла“, бяха облечени в черните ливреи на служители в кабинета на главния евнух, но същото беше и с втория екип носачи, които го изоставиха посред гората, за да бъде убит. Мъжете, направили опит да го арестуват, носеха сивото облекло на агенти на управителя. Но от това не биваше да се правят сигурни заключения, тъй като можеше да са пратени и от човек в двореца, който не им е пряк началник. Включително и от полковник Кан.
Разбира се, невъзможно беше да се открие тайнственият господин Хао. Единствената улика, насочваща пряко към дворцов заговор, бе умишленото отвличане на вниманието на стражите в нощта, когато е станала кражбата на огърлицата. Трябваше да има това предвид, когато успееше да проведе официално разследване в двореца въз основа на специалните правомощия, дадени от императорската заповед — ако изобщо успееше.
Той стисна кратуната с две ръце. Всички тези разсъждения не хвърляха ни най-малка светлина върху основния проблем: какво бе направил Тай Мин след кражбата на огърлицата и преди да го заловят хората на Лан, когато е препускал на изток. Трябваше да прехвърли всичко отначало, като най-напред си изяснеше мотива за действие на касиера. При потреса след убийството на търговеца съдията бе решил, че теорията му за мотивите на Тай Мин е била напълно погрешна, защото се разбра, госпожа Уей изобщо не бе ходила в село Десет мили. Но сега, след като размисли, прецени, че тази хипотеза все още е в сила. Папратова Клонка му каза, че Тай Мин бил много влюбен в леля й, и въпреки съмненията му в прекалено разкрасения портрет на госпожата той вярваше в правилната преценка на девойката за Тай Мин, неин връстник. Сигурно касиерът е разбрал, че любимата му наистина възнамерява да напусне своя съпруг скъперник, и вероятно й е казал, че има някакви планове, свързани с нея: тя да замине първа в село Десет мили и той да се присъедини по-късно към нея и да й помогне да се установи някъде. Тай се е надявал, че с течение на времето ще успее да я склони да заживеят заедно, а за целта са му трябвали средства. Среброто, обещано от Лан, е представлявало твърде малка сума и тъй като все пак не е бил загубен младеж, се е досещал, че Лан възнамерява да го измами. Затова е решил да задържи огърлицата. Папратова Клонка бе описала касиера като простодушно момче. Той едва ли реално е съзнавал всички последствия, произтичащи от кражбата на императорската скъпоценност, а и е бил заслепен от всеобщо разпространеното сред народа убеждение, че императорът едва ли ще забележи подобна липса, защото е много богат.