Съдията Ди седна в креслото зад писалището на съдържателя. Уей го бе поставил на стратегическо място, тъй че да държи под око цялата приемна през декоративната решетка, да наглежда рецепцията и всички, които влизат или излизат от странноприемницата му. Да, най-после бе разрешил проблема с отбелязания на картата маршрут.
Но оставаше последният, най-важен въпрос: къде всъщност се намираше огърлицата сега. Съдията беше убеден, че трябва да търси разрешението тук, в „Синята чапла“, и то в тесния кръг от всекидневни, рутинни задължения на касиера. Отново си представи, че е Тай Мин, седнал на високата табуретка зад гишето и потънал в сметките под зоркия поглед на Уей. Подава големия регистър за подпис на новопристигналите гости, заминаващите си плащат сметката. Тай събира различните суми за нощувки и допълнителни услуги, изчислява общата цифра на сметалото и я записва с червено мастило върху квитанцията (която впоследствие се прикрепя към събраните през деня). След като посетителят си плати, касиерът слага парите в плоската кутия от второто чекмедже, после удря печат „платено“ и…
Внезапно съдията Ди подскочи от възбуда. Стиснал здраво облегалките на креслото, той си припомни мислено всички известни факти. Да, разбира се, че това беше решението на загадката! Облегна се отново назад и потри челото си. Милостиви небеса, бе допуснал най-сериозната за един следовател грешка. Бе пренебрегнал очевидното!
ГЛАВА XVIII
Съдията Ди излиза от инкогнито;
двама висши дворцови служители се покланят пред по-висшата власт
Кукуригането на петела в кокошарника на двора събуди съдията. Той се надигна бавно от постелята, защото го боляха мускулите, схванати до един. Потрепервайки от хлад, се залови да направи серията загряващи упражнения, които боксьорите използват, за да раздвижат кръвта си. После навлече дългата черна роба от предишната нощ и нахлупи малката шапка. В ръкава си пъхна жълтия свитък с императорския указ.
Когато слезе по стълбите, установи с изненада, че из приемната сноват десетина гвардейци. Дългият заместник на Сю се бе облегнал на гишето и лениво отпиваше чая си в компанията на съдържателя. Лю се надигна да посрещне съдията, поздрави го и му каза:
— Разбрах от сутрешния рапорт на нощната стража, че сте имали спешно повикване около полунощ, докторе. Надявам се да е било момченце? — и когато съдията кимна, той продължи: — Радвам се заради родителите. Още си спомням колко щастлив бях, когато първото ми дете се случи мъжко — той се почеса по носа, явно бе заимствал този навик от своя командир. — Та капитанът ми съобщи, че възнамерявате да го посетите още рано сутринта, и ми нареди да ви придружа дотам. Ала после забелязахме на площада четирима господа, този път в черно, не в сиво. Всякаква паплач броди наоколо, затова капитанът реши, че ще е по-добре да дойдем повече, ваше превъзходителство. Не бихме желали отново да ви се случат неприятности.
— Много съм ви задължен. Хайде да тръгваме. Трябва спешно да говоря с вашия командир.
Щом излезе през портала, той видя четирима мъже в черни одежди, застанали пред „Деветте облака“, да разговарят с едрия съдържател, по чието лице особено ясно личеше затрудненото му храносмилане. Когато зърнаха съдията, те тръгнаха насреща му. Но в следващия миг се появиха маршируващите гвардейци на Лю и четиримата побързаха да свърнат настрани.
Завариха капитан Сю пред огромна купа юфка, която унищожаваше с апетит. Той остави пръчиците и понечи да се надигне, но съдията Ди го възпря.
— Стойте си! Страшно бързам. Първо, много съм ви задължен за навременния ескорт. Второ, искам да окачите на показ пред щаба официалния жълт знак на императора — той извади свитъка от ръкава си и го положи грижливо върху писалището.
На капитана бе достатъчен един бърз поглед, за да се запознае със съдържанието, след което едва не прекатури стола си в порива да скочи на крака.
— Такова, ваша светлост исках да кажа, ваше превъзходителство, аз…
— Дайте незабавно нужните разпореждания, капитане. Нека вашият незаменим Лю донесе ютия и къс фина жълта коприна.
Капитан Сю и заместникът му изтърчаха веднага навън. Официалното окачване на жълтия императорски знак означаваше, че е пристигнал високопоставен сановник със специални пълномощия от господаря император. Това предполагаше, че тази част на града трябва да се огради с кордон от гвардейци, а местните жители да спуснат кепенците и да си стоят по домовете.