Той мина през канцеларията на съдържателя и прекоси задния двор. Кокошките закудкудякаха възбудено, подплашени от големия брой хора в бляскави одежди, появили се внезапно сред хилавите дървета и избуелите бурени.
Съдията влезе в лъхащия на плесен склад. Отмахна от пътя си няколко изпочупени стола и спря пред купчината конопени чували, неговото ложе от предишния следобед. Мравките, които тогава го бяха обезпокоили, бяха все още там. Изпълзяваха на върволици от пропукана плочка на пода и се насочваха в стройна, досущ войнишка редица през чувалите, а след това потъваха в малка дупка на тухлената стена, от която се бе отронило парче цимент. Съдията Ди се изправи и се обърна назад.
Управителят бе скръстил ръце в широките ръкави на величествената си одежда. Надменното му изражение недвусмислено показваше, че решително не одобрява настоящата процедура, но примирено се подчинява на no-висшата инстанция. Полковник Кан отправи въпросителен поглед към капитан Сю, който само повдигна вежди и изгледа своя помощник. Но Лю бе приковал очи в съдията Ди. До вратата двама стражници стояха зад Уей. Той бе забил поглед в земята. Съдията Ди посочи към стената над купчината чували и каза:
— Някой е замазал наскоро тази част от стената. И то доста неумело. Донесете ми чук и лост от кухнята, Лю — той се поглади замислено по брадата и си припомни, че предишната вечер не бе забелязал пресния бял цимент между тухлите вероятно поради мъждивата светлина. Взря се в празния чувал, в който се бе спънал. Явно е бил пълен с вар. А що се отнася до страховития кошмар, присънил му се в склада. Поклати невярващо глава.
Веднага щом Лю размести няколко тухли, помещението се изпълни с ужасна смрад. Управителят бързо отстъпи назад, закрил носа и устата си с ръкав. След това лейтенантът използва цялата си тежест, за да натисне лоста, и наведнъж се порутиха цяла редица тухли. Собственикът на странноприемницата понечи да хукне навън, но стражите го сграбчиха за ръцете.
В дупката на стената се очерта фигурата на изправена жена, облечена в синя рокля, зацапана с вар и засъхнал хоросан, с глава, наведена под неестествен ъгъл към гърдите, и сплъстена дълга коса. Съдържателят изкрещя от ужас, когато тялото започна бавно да се накланя напред и накрая тупна тежко на пода.
Съдията Ди се наведе и безмълвно посочи към двете плесенясали курабийки, изтърколили се от левия й ръкав, почернели от налазили ги мравки.
— Явно не си разполагал с много време, Уей — каза студено той, — но да зазидаш трупа, без да прегледаш дрехата, е било огромен пропуск. Сладките са привлекли множество мравки и именно тези усърдни насекоми ми дадоха ключа към мястото, където си скрил тялото. Кажи сега как уби съпругата си?
— Беше, беше време за вечеря — запъна се Уей с наведена глава. — Всички слуги бяха заети с разнасяне на храната по стаите. Удуших я в канцеларията си. После я пренесох тук. — той се разхлипа неудържимо.
— Натоварвам ви, Сю, да повдигнете в надлежния срок обвинение срещу Уей за предумишлено убийство. А вие, Лю, трябва да затворите убиеца в килия — той се завъртя на пети и даде знак на останалите да го последват. После, когато пресичаха приемната, им посочи рецепцията.
— Извадете и двете чекмеджета, Сю, и ги донесете в съдебната зала. Но внимавайте, с цялото им съдържание! А сега се връщаме в щаба, господа.
Вече вътре в паланкина, управителят си позволи да го заговори за пръв път.
— Забележителен пример на проницателност, ваше превъзходителство. И все пак това беше само един случай на грубо насилие, извършено в средите на простолюдието. Мога ли да попитам каква връзка има то със сериозното престъпление в двореца, за което всъщност ни призовахте?
— Скоро ще узнаете и това? — бе спокойният отговор.
ГЛАВА XX
Едно рядко цвете разцъфва, за да загине скоро след това;
съдията Ди получава разрешение да мине по Златния мост
Когато отново се завърнаха в съдебната зала, съдията Ди нареди на капитана да постави двете чекмеджета върху съдийската маса. Каза му също да донесе голяма купа с хладка почистваща луга и къс мека бяла коприна.