— Половин час преди полунощ внезапно се подпалил покривът на павилиона за чай в шести вътрешен двор, в северозападната част на двореца. Аз самият се намирах по това време в друг район, но моят заместник изпратил веднага специален взвод, който без затруднения потушил пожара. Изглежда, главният евнух пръв забелязал пушека и наредил целият район да бъде обграден с кордон, за да е сигурен, че искри от пламъка няма да прехвръкнат до покоите на нейно височество. Моят заместник дал нужните разпореждания на стражите от западните и северните укрепления. Един час след полунощ те се завърнали на постовете си.
— Можете ли да го докажете?
Полковникът прелисти следващата страница. Към нея бе прикрепено червено листче с печата на главния евнух и няколко неясни ръкописни указания.
Съдията Ди кимна.
— А сега, господа, ще се отправим всички заедно към канцеларията на главния евнух.
Новината за пристигането на императорски следовател се бе разнесла вече из целия дворец. Стражите при служебната сграда на евнуха отвориха церемониално вратата пред тримата посетители, а дебелият евнух изтича пъргаво да ги посрещне. Хвърли се на пода и благоговейно докосна плочките с чело.
— Изчакайте ме в коридора — нареди съдията на своите спътници. — Аз ще отида да поискам разрешение за преминаване през Златния мост.
Той почука на позлатената врата. Не се чу никакъв отговор, затова влезе вътре, като затвори плътно крилото зад себе си.
В изисканата библиотека нямаше никой. Застоялият дъх на стари книги се смесваше с тежкия аромат на орхидеите по перваза. Съдията Ди погледна през прозореца. Старецът бе застанал до висока декоративна скала в градината, облечен в прост халат, с лека домашна шапка на главата. Съдията също излезе в градината и тръгна по тясната павирана пътечка, лъкатушеща сред разцъфнали храсти и миниатюрни езерца със златни рибки. Малки пъстропери птички цвърчаха сред зелените листа, по които още проблясваха капчици утринна роса.
Главният евнух се обърна. Изгледа съдията изпод прихлупените си клепачи и рече:
— Тази нощ се е случило истинско чудо, Ди! Вижте, това рядко цвете внезапно разцъфна. Забележете как изящно са оформени венчелистчетата му, вижте тези кадифени нюанси. Специален куриер ми го достави от южните райони. Три месеца се грижих собственоръчно за него. Но изобщо не съм се надявал, че ще го дочакам да разцъфне.
Съдията Ди се наведе над орхидеята, не по-голяма от човешка длан. Бе засадена в хралупата на палмово дръвче, сгушено до декоративната скала. Жълтите венчелистчета, напръскани с черни и виолетови точки, придаваха на цветето някаква котешка грация. Орхидеята излъчваше нежен, но ясно открояващ се аромат.
— Трябва да призная, че досега не съм виждал такава — каза съдията, щом се изправи.
— Няма и да видите — каза тихо старецът. Прекъсна стеблото с дългите си нокти и поднесе цвета към носа си. Като го разклащаше леко, той продължи: — Когато онзи ден дойдохте тук, Ди, веднага разбрах, че не е възможно да сте просто лекар. Щом ме видяхте с любимия ми палач, застанал зад гърба ми, би трябвало едва ли не да се разтреперите от страх, дори да пропълзите в краката ми. Вместо това вие спокойно разменихте с мен няколко дълбокомислени фрази като равен с равен. Следващия път, когато прибегнете до маскировка, се постарайте да маскирате и собствената си индивидуалност, Ди!
— Положихте доста настойчиви усилия да ме отстраните от пътя си — отбеляза съдията. — Но късметът бе на моя страна, така че сега ще върна бисерната огърлица на нейно височество. Ето защо искам от вас позволение да мина през Златния мост.
Старецът завъртя цветето с тънките си пръсти.
— Не бих желал да останете с погрешни впечатления, Ди. Да, наистина, исках власт. И то безгранична власт, с каквато разполага само онзи, който е узнал някаква позорна за императора тайна. Но имах и друг един, много по-силен мотив. Исках Третата принцеса да остане завинаги с мен, Ди. Да се грижа с нежност за нея, със същата нежност, с която отгледах това рядко цвете. Исках да продължа да я виждам всеки ден, да слушам прелестния й глас, да знам всичко, което върши винаги. А сега тя ще бъде отвлечена от един груб войник.
Внезапно смачка орхидеята в сухата си длан, напомняща кокоши крак, и я захвърли на земята.
— Нека влезем вътре — каза рязко той. — Страдам от множество хронични заболявания и е време да си взема капките.
Съдията Ди го последва в библиотеката. Старецът се разположи в огромното резбовано кресло и отключи едно чекмедже. Извади отвътре миниатюрна кратунка от прозрачен кварц. Запушалката бе завързана за шишенцето с червена копринена панделка. Тъкмо се канеше да я отпуши, когато съдията пристъпи до него и стисна крехката му китка с мощната си ръка. Изрече властно: