Съдията едва потисна прозявката си.
— Сигурно прекарвате доста време в слушане на пазарски лакардии, Лан — после го подкани грубо: — Кажете най-накрая за огърлицата.
— Негодникът заявил, че не успял да я вземе! Всичко вървяло по мед и масло, докато се прехвърлил през стената и влязъл в павилиона. Вътре нямало никой, в спалнята също. Нямало и помен от огърлица, изобщо нищо ценно за отмъкване. Тогава се върнал, но не посмял да дойде на срещата ни. Опасявал се да не помислим, че ни мами, докато всъщност е скрил някъде огърлицата. Странно, но моите хора точно това си помислиха. Положиха всички усилия да го накарат да си признае. Толкова се стараха, че издъхна в ръцете им. Не знам как се оправяте във вашата лига, но аз напоследък изобщо не успявам да набера мъже, на които да разчитам — той поклати опечалено глава и продължи: — Не само, че изпортили разпита на измамника касиер, ами сглупили да хвърлят тялото на съвсем неподходящо място в реката. Трябвало е да го откарат две-три мили надолу по течението. Разбира се, претърсихме таванската стаичка на Тай Мин в странноприемницата. Нищо не открихме за съжаление. А пък не мога да претърся всяка хралупа или дупка в тази проклета гора, нали така? Затова отписах огърлицата и това е всичко!
Съдията Ди въздъхна дълбоко.
— Чудесна история, Лан. Също като онази, която Тай разказал на вашите хора. С единствената разлика, че той не е могъл да потвърди думите си, докато вие можете. Просто като ме запознаете с вашия добър приятел господин Хао.
Лан се размърда неспокойно на стола.
— Хао трябваше да дойде тук вчера сутринта с десетте златни слитъка. Но не се яви. Наистина не знам къде да го търся.
Настъпи дълго мълчание. После съдията Ди отмести назад стола си и се изправи.
— Много съжалявам, Лан, но не мога да се върна само с тази историйка. Не мислете, че ви изкарвам лъжец, просто искам да кажа, че са ми нужни доказателства. Ще остана тук още малко, за да огледам по-подробно ситуацията, тъй да се каже. Излишно е да ви обяснявам, че някои мои близки също се навъртат наоколо, затова недейте да повтаряте грешката от снощи! Ако ви се прииска пак да си поприказваме приятелски, знаете къде е стаята ми. Довиждане.
Счетоводителят с длъгнестата глава го поведе почтително към вратата.
ГЛАВА XI
Господин Лан дава доказателство за съобразителността си;
съдията Ди спечелва уважението му със своята
Когато се прибра в стаята си, съдията Ди се отпусна тежко в креслото до прозореца. Убийството на Тай Мин вече беше изяснено. Трябваше да се погрижи Лан Лю и жестоките убийци на злощастния касиер да си получат заслуженото. Но първо се налагаше да узнае кои са истинските престъпници, запланували кражбата на огърлицата. Дотук предположението му се бе оказало правилно: посегателството върху императорската скъпоценност бе елемент от някаква заплетена дворцова интрига и познатият на тайнствения господин Хао сигурно бе човек от двореца. Впрочем не беше изобщо сигурно, че господин Хао наистина съществува, тъй като корумпираните придворни, желаещи да наемат професионалисти отвън за мръсната си работа, винаги го правеха чрез посредник. Да можеше само да пипне този господин Хао! Веднъж да го арестуват и разпитат, щеше да издаде съучастника си. Но нещо бе прекъснало веригата: Хао не се бе явил при Лан и съдията имаше тревожното усещане, че напълно се е изпарил от сцената.
Откъм долната стая отново долетяха нежните звуци на лютня. Този път бе по-динамична мелодия, при това изсвирена майсторски: непозната, но доста приятна. Прекъсна внезапно, след което прозвуча женски смях. В Речния град нямаше куртизанки, но явно някои от гостите си водеха компаньонки. Съдията Ди замислено подръпна мустак.
Какво ли е направил Тай Мин с огърлицата? Не е било никак трудно да я грабне от масичката, върху която я е била оставила принцесата. Могъл е дори само да се присегне, без да прекрачва в павилиона. Дали някой друг от заговорниците не го е причакал още долу, при решетката на шлюза, под подпората на верандата? Тези канализационни отвори бяха с ниски сводове, на не повече от метър над водата, както бе преценил при разходката по реката, но вероятно достъпът дотам е възможен отвътре с малка плоскодънна лодка. В такъв случай човекът би могъл сам да вземе огърлицата, а на Тай Мин да подаде през железните решетки възнаграждението, вероятно един златен слитък наместо обещаните на Лан десет. Дворцовите заговорници са хитри интриганти и беше напълно в стила им да погодят на Лан такъв номер. Впрочем подобна сделка е могла да стане и в боровата гора, ако господин Хао тайно е очаквал Тай Мин да се появи. Във всеки един от случаите касиерът е могъл да скрие златния слитък да речем, в хралупата на някое дърво, с надеждата да си го вземе по-късно, след като двамата с госпожа Уей обсъдят в село Десет мили намеренията си. Съдията въздъхна дълбоко. Съществуваха твърде много предположения, твърде много неизяснени факти.