- Нека не драматизираме нещата, Патрик. Не си струва.
- От полицията обещаха да удвоят патрулите в квартала.
- Чудесно. Имайте предвид, че никак не би ми се искало да ви карам до болницата със забит в гърба нож или със сцепена от тояга глава. Обещайте ми, че ще бъдете по-предпазлив, отколкото снощи. Моля ви, не се престаравайте. Млад сте. Внимавайте да не се случи така, че да паднете на носилка или да ви сполети нещо още по-лошо.
Гледам го и си представям как играе скуош със своя директор, защото очевидно е в отлична форма. Когато бях малка, имахме голямо куче и проблемът с него беше, че не можехме да го изморим, след работа баща ми го разхождаше в продължение на часове и въпреки всичко нощем го чувахме как снове безспир в кухнята, докато накрая баща ми се видя принуден да го убие. Патрик ми напомня него, пълен е с енергия, която обаче няма къде да вложи и тя остава без полза. Когато при настаняването двамата с жена му дойдоха да се запознаем, не бях обърнала внимание на това, пошегувах се, че имам за съсед банкер точно в този момент, все едно да имаш поз нат селянин през гладни години, а той отначало не ме разбра, ръкостискането му беше вяло и откровено казано, не успях да видя в негово лице енергичния и пробивен мъж. Днес пред мен беше съвсем друг човек. Не бих се учудила, ако разбера, че взема хранителни добавки или някакви амфетамини - от друга страна, се твърди, че във финансовия сектор са необходими железни нерви, че тези младежи са подложени на огромно напрежение в зависимост от курса на акциите.
- Във всеки случай благодаря ви, Патрик - казвам аз, като вдигам яката на пеньоара, защото яркото слънце въобще не топли, а между дърветата и храстите се промъква студено течение.
- Наскоро станах баба - добавям с усмивка, докато го изпращам.
Не зная защо казах това - нито какво точно означават думите ми - но във всеки случай не очаквам поздравление.
- А, честито! - възкликва той, като ме гледа право в очите.
Прекарвам деня у дома в четене на сценарии, като си позволявам само кратка разходка в съседната горичка. Облякла съм се добре, с шапка на главата, радвайки се на ясното време, на свежия въздух, на червеникавия килим мъртви листа, на птичата песен, на тишината и спокойствието през този есенен следобед - след цели километ ри бележки, предложения, поправки, зачеркнати несвързаности, тромави изрази, цели пасажи за промяна, за разгръщане, за повече яснота или за отпадане, подчертани с червен молив веднъж, два или три пъти в зависимост от степента на моето отвращение, без нито веднъж да попадна на нещо стойностно. От двете страни тъмнеят масивите от храсти, но аз не се отклонявам от алеите. Откривам табела с план на парка на билото на хълма, където са се събрали група пенсионери в спортни екипи - анцузи, флуоресцентни ленти на главите, пъстри кецове, прикрепени над китките телефони, слушалки, зачервени бузи и увиснала на носа капка. Между клоните различавам долу моята къща, къщата на непосредствените ми съседи, Патрик и неговата жена, портала на семейство Одре, вече осветен за наближаващите празници, вляво малка жилищна сграда с шест апартамента, а останалото се губи сред дърветата с изключение на кварталния супермаркет, който се откроява благодарение на червената настилка на паркинга и знамената, които гордо плющят от вятъра.
Пуша цигара, докато престарелите атлети си разменят десертни блокчета и витаминозни напитки.
Не съм сигурна, че желая да достигна тяхната възраст, но нищо не се знае. Не бих казала също така, че Патрик е моят тип, но сравнен с Робер, към чиито ласки вече съм станала почти безразлична, младият банкер буди у мен смътни чувства и аз се вслушвам в тях, защото след изнасилването те са първите знаци за възраждащата се у мен сексуалност, и не ми остава нищо друго, освен да благодаря на Бога. Отново ще мога да взема в обятията си мъж, а толкова се боях. Толкова се боях, че нещо в мен се е пречупило, че за мен всичко е свършено. Самочувствието ми се възвръща. Прибирам се у дома и мастурбирам, мислейки за него, хапя устни и механизмът се задейства безотказно. Готова съм да се разплача от радост, от признателност. Избърсвам пръсти и оставам няколко минути със затворени очи.
Когато се връща от работа, аз съм в спалнята и дебна в тъмнината -изключила съм дори таблета и следя с бинокъл как той слиза от колата. Изглежда много по-добре, отколкото преди, когато небрежно си махахме с ръка по съседски, много по-жив, много по-мъжествен оттогава -припомням си пресилената усмивка, с която съпроводих първото ми впечатление от него! Следвам го с поглед. Съзнавам, че той е прекалено лесно решение и че би трябвало да сляза в града, за да разполагам с по-голям избор - Патрик е най-разпространеният тип мъже по време на светските вечери, забавен и повърхностен, самовлюбен, леко разсеян, с поло „Ралф Лорън“ - без съмнение, лесно бих могла да намеря нещо по-добро, но нямам никакво желание. Смятам, че понякога изборът на най-лесното решение е проява на мъдрост.