Изпитвам наслада да следя един мъж от потъналата в мрак спалня, чувствам се по детски възбудена, прикривам се зад завесата, а междувременно той отваря входната врата и за последен път поглежда назад, към мен, и макар да не може да ме види, аз затаявам дъх. За мен това е нещо ново - или по-скоро забравено старо - забавно и приятно. Когато се прибира, аз се качвам на тавана, за да имам по-добър изглед към неговите прозорци - инак са скрити зад високите храсти, които Ришар бе оставил да растат на воля, за да пазят нашата интимност, когато тя все още значеше нещо. Виждам го да минава отвъд осветените прозорци, живи миниатюри сред нощта - Патрик окачва палтото си / Патрик прекосява всекидневната / Патрик целува жена си / Патрик в банята / Патрик надвесен над мивката - точно в този момент чувам звука на телефона.
- Какво правиш? - пита Ришар.
- Нищо. Чета. Защо се обаждаш?
- Да ти обясня защо не съм ти казал.
- Имай предвид, че изобщо не ме интересува.
- Не ти казах, мамка му, просто защото все още не съм сигурен в нищо.
- Не си ли забелязал, че ти никога за нищо не си сигурен?
- Престани. Защо да крия от теб, ако беше сериозно? Каква изгода бих имал?
- Виж какво, Ришар, заета съм.
- Четеш, а твърдиш, че си заета? Не преувеличаваш ли? Бих искал просто да знам дали не ми кроиш номер.
- Какво?
- Бих искал да знам дали не ми кроиш номер.
- И ако е така, защо си въобразяваш, че ще ти кажа?
- От друга страна, не виждам защо би го направила. Не виждам с какво съм се провинил пред теб. Спазвам правилата. Напълно съм съгласен, че двамата си дължим един на друг истината. А истината е, че на хоризонта не се очертава нищо ново. Вярно е, че от време на време излизам с това момиче, но не съм ти казал нищо, защото според мен изобщо не си заслужава.
- Какво те кара да мислиш, че кроя нещо срещу теб?
- Ами тази покана за вечеря, мамка му! Вечерята, на която си я поканила.
- Много добре. Успяваш да вмъкнеш „мамка му“ във всяко изречение. Наистина много добре.
- Прилича ми на клопка. На една от твоите прос ловути клопки.
- Драги приятелю, какво всъщност си представяш? Та аз си имам други грижи, престани с тази параноя. Между другото, има ли нещо, което тя не яде? Има ли някакви алергии? В момента Марти си сменя козината.
Много омъжени жени са чудесни любовници и според мен той е поел риск с неомъжена жена. Напомням му, че двамата сме се уговорили да не поемаме рискове именно за да не се изправяме пред подобни проблеми, и затова го питам дали според него не е риск от негова страна връзката с неомъжена жена, която може да забременее, или изобщо не му пука.
Затварям и оставам сама на тавана, сред куп прашни и ненужни вещи, а през това време Патрик е изчезнал сред мрака, в който неочаквано потъва спалнята, когато жена му по нощница се отправя към леглото.
Общо взето, жените, които спят с нощници, не са страшни: мъжете им лесно може да бъдат прелъстени.
Ана минава да вземе трите подбрани от мен сценария, но аз я предупреждавам да не очаква нещо изключително.
- Не зная как се справяш - казва ми тя. - На твое място бих си взела куче пазач.
Остава да обядваме заедно - на идване се е отбила във „Фло“ и решава да сподели купената храна с мен, а не с Робер, който след завръщането си, изглежда, постоянно е в лошо настроение.
Зная, че е в лошо настроение, от съобщенията, които ми изпраща, виждам, че точно в този момент ме търси. Опитвам се да не мисля какво би станало, ако наистина се разсърди. Ако се обиди, че не му отговарям, ако реши, че дистанцията между нас е необратима. Ако разбере, че междувременно моите фантазии са насочени към съседа отсреща, че само при мисълта за този мъж ставам сексуално уязвима, нещо би могло да се случи, нещо, за което не смея да мисля, не смея да си представя, което би хвърлило живота ми в хаос.
Най-много от всичко се опасявам, че приятелството ми с Ана би могло да хвръкне във въздуха. Не си спомням почти нищо за моите приятелски връзки, отпреди баща ми да напусне нашия дом, въоръжен до зъби, във всеки случай повече не съм виждала никого от тогавашните ми познати, и Ана нахлу в това празно пространство, така че сега имам само нея, като изключим членовете на моето семейство, имам само нея. Не бих искала да я поставям на изпитание. Душа не ми дава да играя някакви игрички, не искам да подлагам на изпитание нищо и никого.