Вдигам очи и ги впервам в завесата, която играе пред отворения прозорец. Ришар пристига малко след обяд с покупките, а аз още сутринта се погрижих да купя аперитивите, десертите и вината. Тъкмо оправям камината, когато чувам клаксона на колата му.
По вида му разбирам, че е решил да бъде любезен и очарователен с мен, и си мисля, че изборът му е правилен, защото добре ме познава. Всъщност няма да ми бъде лесно да видя на една маса жената, която ми отне сина, и жената, която ми отне съпруга, ако използвам този донякъде трагичен израз, макар че се старая в това отношение да подхождам с колкото се може по-голяма широта на възгледите. Зная, че ще трябва да се държа непринудено, да се отърся от лекия стрес, в който изпаднах сутринта, още щом отворих очи, и който все още не ме е напуснал. Нося дърва за камината, като зная, че обикновено физическото усилие успокоява нервите - Ришар намери на добра цена еднометрови цепеници от Ландите, където горите бяха поразени от ураган, но от друга страна, пренасянето им не е лека работа.
Той пристига с покупките и веднага излиза, за да ми помогне. Времето е ясно и студено.
- Ще трябва някой път да се погрижа за градината - казва ми той. -Когато ми остане време, ще дойда с инструментите.
- Остави, така си е добре.
- Нищо не ми струва да минавам веднъж годишно. Просто ти правя услуга.
- Не, така не ми правиш услуга. Не зная как да ти обясня.
- Инак ще трябва да викаш градинар, който ще те одере здраво. Помисли все пак, Мишел.
Поглеждам го и предлагам:
- Щом имаш такова желание, по-добре почисти улуците.
Той се заема със зеленчуците, докато аз режа месото. Рано е, но той ми налива една чашка. Казва ми:
- Сега смятам, че изглеждаш добре.
Не зная откъде изравя този тон на съпричастност и как успява да направи така, че да звучи искрено. Той е мъжът, който ме зашлеви и който ми се притичва на помощ, когато смята, че съм заплашена или дори само тъжна, или ужасно изморена. Макар да оплешивява, все пак си остава доста привлекателен.
- Не ти се сърдя - казвам му аз. - Всъщност не знам дали изобщо мога да имам някакви претенции. Това е просто рефлекс от времето, когато бяхме заедно. Не го правя нарочно, така че не ми обръщай внимание.
- Аз нищо не казах, когато ходеше с оня цигулар.
- Хайде, моля те. Не се прави на глупак. Той беше женен, имаше три деца и напълно отговаряше на изискванията. Ти обаче не можеш да кажеш същото, нали? Избра неомъжена жена без деца. Поне доколкото знам.
- Нищо не съм избирал. Ако искаш да знаеш, срещнах я във вашия шибан асансьор.
- Значи, това ти е номерът. Срещаш момичета в някакъв шибан асансьор?
- Виж какво, обещах си никога повече да не се карам с теб. Нека запазим добри отношения.
- Ние сме в добри отношения.
- Отлично. Искам така да си остане през цялата вечер, да бъдем в добри отношения и след това.
- Нещо като брат и сестра, така ли? Така ли си представяш нещата? Да бъдем най-добрите приятели на света?
- Ами... нещо такова, да бъдем сигурни един в друг.
Кимвам бегло.
- Реши, че връзката ти с това момиче допълнително ще ни сближи, така ли? Реши, че постъпваш правилно?
- Нищо не съм решил, Мишел. Престани.
- Не избираш, не решаваш, животът е прекрасен, нали?
Той стиска зъби и продължава старателно да бели картофите. Вътрешно го поздравявам за самообладанието и се моля да не си прехапе езика.
Майка ми пристига под ръка с някакъв мъж на моята възраст и аз веднага познавам, че това е прос ловутият Ралф, за когото ми е споменавала.
- Често ми говори за вас - казва ми той, а аз правя опит да се усмихна.
Майка ми е облечена в къса черна кожена пола. Пластът грим върху лицето й е толкова дебел, че когато се надвесва над тенджерата, се притеснявам той да не се разтопи и да се смеси с бульона. Много съм зла. Всъщност не е гримирана повече от обикновено. Каня я да отиде да седне заедно със своя приятел, а ние с Ришар оставаме до печката.
- Убий ме - казвам на Ришар, докато тя се отправя към камината, люлеейки бедра в рамките на своите възможности, следвана от Ралф.
Невинаги е била такава. Постепенно се промени в резултат от ужасния живот, който водихме, след клането, което извърши баща ми в един детски лагер, докато родителите били на сърф. Явно бе осъзнала, че това е единственият начин да оцелее, защото не беше създадена за работа. И ето в какво се е превърнала на седемдесет и пет години, карикатура на стара съблазнителка. Дърта кикимора. Впрочем преувеличавам.