- Прощавай, Патрик! Чий адрес ти трябва?
- На месаря, при който пазаруваш.
Правя опит да се усмихна, но вътре в себе си продължавам да си задавам въпроси. Не съм сигурна, че наистина имам желание. По-скоро дали все още имам желание. Би трябвало да се отнасям с подозрение към мъж, решил да прави кариера в банковия сектор, мисля си аз, докато го гледам как ми пълни чашата.
Приключваме вечерята коляно до коляно, но аз не се задържам много на масата. Не съм нито „за“, нито „против“. Бих искала да го накарам да изчака, да не бърза. Пита ме какво желая и аз му отвръщам, че не зная, че моментът не е подходящ за такива разговори.
- Ненавиждам да говоря шепнешком за важни неща - казвам му и го моля да сложи дърва в камината.
Навън мирише на сняг, нощната мъгла искри в студения въздух. Някои от гостите все още са на масата. На два пъти улавям погледа на майка ми, но и един път ми е достатъчен. Зная, че ми е страшно сърдита. Зная, че тя знае, че съм й страшно сърдита.
Ана е приготвила чудесен сладкиш, а Жози един недотам чудесен сладкиш. Наистина недотам. Много по-плътен. Предполагам, че е сложила двойна пропорция масло и брашно. Виждам, че Венсан е недоволен, но Жози сияе, страшно горда със своето произведение, което има виолетови оттенъци.
Успявам да прошепна няколко мили думи на Робер, преди чувството, че е изоставен, да го превърне в сериозен проблем.
- Всичко е наред, Робер. Мисля, че няма смисъл да ти изнасям лекции за женските неразположения. Просто в този момент не мога, какво искаш да ти кажа? Нямаш ли си друга приятелка?
- Обясни ми само едно нещо. Какви са тези игрички с мъжа до теб? Флиртуваш ли, или какво?
Макар да говори тихо, имам усещането, че крещи.
- Робер, нали нямаш намерение да предизвикаш скандал в моя дом? Кажи ми, трябва ли да очаквам това от теб?
Връчвам му чиния и му сервирам по едно парче от двата сладкиша, намигам му и протягам леко устни към него за невидима целувка. Жози гледа към нас, след което съобщава, че е взела рецептата от каталога на веригата „Ла Ви Клер“, и добавя, че между другото, в момента имало промоция на страхотни панетоне. Отново сяда да кърми Едуар-бебе.
- В рецептата няма боровинки - уточнява тя, - само шоколад, но аз обожавам боровинки. И крема от кестени.
Гърдите й са с размери на хандбални топки. Чудно ми е как се справя с тях този глупак Венсан.
Елен идва да ме поздрави за вечерята и искрено желае да станем приятелки. Ришар ни гледа отстрани, сгърчил лице, сякаш му се ходи по малка нужда. Симпатична ми е, но едва ли бихме стигнали далеч, всъщност цялата тази история няма да стигне доникъде. На какво разчита той? Мъжете са способни да се хвърлят с главата напред в съвсем нелепи връзки без всякакъв изход.
- Приятелката ти е очарователна - казвам му, когато той приближава.
- А, страхотно. Знаеш ли, би било чудесно да ни дойдеш на гости.
- Ами да, разбира се. Нека все пак да изчакаме. Да не насилваме нещата.
- Виж какво, Ришар - намесва се тя, - остави ни ние да се оправим. Като начало ще ви наричам Мишел, нали мога да ви наричам Мишел? Нека двете обядваме заедно. Като начало.
- Напълно ме устройва. Бъдете все такава, Елен, и мисля, че ще се разбираме.
- Страхотно - повтаря той.
Чувствам се потисната, но гледам да не го показвам. Представям си как звъня на тяхната врата с букет и плик макарони „Ладюре“. Нима е възможно човек да преживее подобна ситуация и да запази самоуважение?
Някой ме хваща през кръста. Милата Ана е развила необикновена наблюдателност и знае как да реагира в зависимост от това, дали прехапвам устни, мръщя се или пребледнявам, така че идва тъкмо навреме с чаша джин-тоник, от която определено се нуждая.
През последните години били пропаднали много проекти, паричните потоци секвали, целият сектор бил в криза, Ришар разбирал това, но нали ние също сме били засегнати. Докато говори, той гледа мен и Ана -едва сега забелязвам, че е пийнал - на вас самите ви липсва въображение, боите се да бъдете в крак с времето с тази ваша прекомерна любов към американските продукции.
Свикнали сме с подобни хапливи забележки, съпровождащи всеки отхвърлен от нас сценарий, понякога дори се налага да слушаме груби обиди и цинични подмятания, но съумяваме да овладеем положението. Просто не им обръщаме внимание. Изглежда, майка ми също е пийнала - бузите й са придобили цвета на зрели кайсии.