Баща ми беше в затвора и щеше завинаги да остане там. Трябваше ми известно време, за да разбера, че това е чудесна новина. Имах възможност да започна нов, пълнокръвен живот, а през това време той гниеше в килията, едва днес осъзнавам това, но то не е достатъчно, за да ме разчувства.
Пускам ръката на Ирен, която така и не помръдна, нито се затопли от досега с моята ръка. Все пак сърцето й бие. Спомням си колко близки бяхме през онези години и не искам да я загубя. Знаех какво правеше тя тогава, знаех откъде идват парите, макар тя да мълчеше по този въпрос или даваше нелепи обяснения, които аз приемах за чиста монета, за да бъда в мир със съвестта си.
Дните са къси и си тръгвам, преди да е мръкнало. Обзело ме е странно чувство на самота. Пътьом се отбивам в нейния апартамент, макар мислите ми да са другаде.
Отварям и се оказвам лице в лице с Ралф.
Това веднага се превръща в проблем.
Срещаме се с Ана и обсъждаме идеята за организирането на вечер в чест на двайсет и пет годишнината на „АВ Продюксион“. Неудобството е, че това ще струва скъпо, а ползата ще бъде доста съмнителна, но ако не предприемем нещо, би било признание за финансови затруднения, за тесногръдие или за несъобразяване с традицията, а нито един от тези варианти не ни устройваше.
Открай време съм се възхищавала на всеотдайността, с която Ана работи за успеха на основаната от нас продуцентска къща - идеята за която се бе родила в родилното отделение, огласено от моите писъци -шейсет процента за нея, четиресет за мен. Тя е директорката. Тя е тази, която работи до късно вечер, в събота, а понякога и в неделя. Взема само няколко дни отпуск. Преговаря с банкерите. Заради всичко това винаги съм се възхищавала от нея.
Съветвам я да организира въпросната вечер. Просто защото самата тя го заслужава, защото може да се гордее с постигнатото. През последните години страшно много продуцентски къщи затвориха врати, но „АВ Продюксион“ оцеля.
- Човек никога не знае - казва тя. - Вятърът може да смени посоката си. Рано или късно, все ще се случи.
В края на август 2001 година Ана отново пометна и макар прекомерната й натовареност да не бе единствената причина, всички си обясниха случилото се именно с нея. Робер направо смяташе, че тя е пожертвала детето си в името на проклетата „авепрод“, както тогава той започна да нарича нашата продуцентска къща (...твоята шибана авепрод... за твоята шибана авепрод ли говориш?... нали нямаш нищо против да не споменаваш твоята шибана авепрод?...пак ли твоята шибана авепрод?). Семейството им оцелява не само благодарение на постоянните пътувания на Робер, който повечето време е зад волана на своя мерцедес и рядко се задържа у дома за повече от две седмици, благодарение не само на дистанцията, която спазват помежду си, но и на липсата на всякакъв интерес от страна на Ана към всичко, което не се отнася до „АВ Продюксион“. Всички мъже са в краката й, но тя не им обръща внимание, сексът не я интересува. Не че от време на време не се възползва от случая - ако в момента не е толкова заета и ако Робер е минал под душа, след като предварително здравата се е насапунисал - но иначе не вижда причина да хаби енергия само за да се озове в леглото под някакъв потен, задъхан и разчорлен тип. Просто си е такава, а не се интересува и от жени. Веднъж, по време на почивката на море, двете направихме опит, но не постигнахме нищо, защото не успяхме да останем достатъчно дълго сериозни и съсредоточени.
Наближава един след полунощ, когато най-сетне излизаме от кабинета и докато прекосяваме паркинга, нощният студ отново ме обгръща. Спирам. За момент ми се струва, че ще се разплача, но не. Захапвам долната си устна. Ана ме прегръща. Да загубя мама, без в действителност да съм я загубила, ми се струва още по-мрачна перспектива. Ана чудесно ме разбира. Все едно да спра да дишам.
- Да, разбира се - казва ми, докато ме гали по гърба.
Отиваме у тях. В хладилника откриваме хайвер от сьомга и блини. След като хапваме, се чувствам по-добре. Също и след чашата бяло вино. Беседваме разгорещено. Напълваме отново чашите, смеем се. На прага се появява Робер по долни гащи „Армани“, с увиснали рамене и сънено изражение.