- Какви ги вършите, момичета? - въздиша той. - Знаете ли колко е часът? Честна дума, сигурно сте се побъркали!
Изчакваме да се прибере обратно в спалнята и едва тогава реагираме.
- Не знам какво му става напоследък, че се държи така неприятно -казва тя.
Свивам рамене. Крайно време е да сложа край на тази глупава връзка -на моменти се питам дали всъщност не съм била привлечена от това, че е глупав. Зная, че няма да бъде лесно, но съм готова да поема риска и още тази вечер обещавам пред себе си, водена от внезапното желание да бъда почтена с Ана, от мисълта, че мама е между живота и смъртта, и прочее, да завъртя острието в раната при първия удобен случай, като заявя на Робер, че съм решила да сложа край на нашите срещи.
Въпросният случай не закъснява. Сутринта, когато се събуждам, завесите са спуснати, но навън вече е светло. Явно не съм си у дома. И не Марти е този, който се вмъква под топлите завивки и се притиска до мен, а дръзката ръка на Робер, който се пъха между краката ми като на своя територия.
Рязко се дръпвам и се увивам в чаршафа.
- Какви ги вършиш? - просъсквам сърдито.
Въпросът ми сякаш го изненадва. Намръщва се.
- А според теб какво правя?
- Къде е Ана?
- Спокойно. Излезе.
Той е гол. Аз съм по бельо, нервна, трескава.
- Защо? Какво ти става? - пита ме.
- Никога не сме го правили тук, Робер. Ние сме в нейния дом.
- Това е и мой дом.
- Да, но няма значение. Не можем да продължаваме така. Това на нищо не прилича. Трябва да престанем. Знаеш ли, Робер, аз имам определен усет за нещата, никога не съм ти говорила за това - всъщност за какво ли изобщо сме говорили с теб? - имам особена дарба и сега чувствам, че трябва да сложим край. Смятам, че, така ще се издигнем в собствените си очи.
- Вярваш ли, че наистина ще се издигнем?
- В нищо не те упреквам. Беше страхотен партньор и ще си останем приятели. Но не чувстваш ли, че започва да ни тежи? Сам разбираш, не отричай.
- Тежи ли ни? На мен изобщо не ми тежи.
През това време успявам да нахлузя полата. Дръпвам рязко завесите.
- Гърдите ти са наедрели - обажда се от леглото.
- Не ми се вярва. Няма такова нещо.
- Повярвай ми, така е.
Обличам пуловера и търся обувките си.
- Чуй ме - въздиша той, - просто ми кажи, че вече нямаш желание и че между нас е свършено.
- По-сложно е. Но така или иначе, нямам желание тази ситуация да продължава, всички тези лъжи.
- Не отговори на въпроса, който ти зададох.
- Прощавай. Вече нямам желание да продължавам сексуалната връзка с теб. Нали това ме питаше?
- Прекалено грубо от твоя страна, Мишел. Мис ля, че ще ни трябва време, за да се адаптираме.
- Не, и дума да не става. Невъзможно е.
Обувам обувките, обличам палтото, вземам чантата.
- Това е като пушенето, Робер, не спреш ли изведнъж, няма да постигнеш нищо. Бъди разумен. Стари приятели сме. Всичко ще бъде наред.
На излизане му махвам приятелски. Привързвам шала на главата си, вдигам яката на палтото и поемам в прозрачния въздух на утрото към тихия бар, където сядаме понякога с Ана - тоалетните са отлични, музика от Брайън Ено, парфюм „Птит Шери“ или „Су льо Фигие“, зелени растения, кабинки с фотоклетка, измиване с различна сила на струята вместо тоалетна хартия, допълнителна топла струя по желание. С една дума, трябва да се пооправя, да се среша. И все пак успявам да се измъкна навреме. Не зная как, по силата на какво чудо, но смятам, че съм приключила веднъж завинаги. По едно време се боях, че ще се наложи да му отстъпя за последен път, като го зная какъв е и предвид обстоятелствата, но за щастие, понякога най-лошото ни се разминава. С наближаването на петдесетте мъжете започват да остаряват, реагират по-бавно, изпадат в колебание и несигурност, на моменти напълно се объркват. Оглеждам гърдите си анфас и в профил.
Минавам през кабинета на Ана, за да я целуна и да я упрекна, че ме е оставила да спя - и че ме е оставила насаме с Робер, зная, че е глупаво, но въп реки годините, вътре в мен продължава да живее едно момиченце, и да се събудя сама в апартамента на най-добрата си приятелка, с нейния съпруг, който спи в съседната стая, зная, но предпочитам такива неща да не се случват, съзнавам, че съм стара и консервативна, но наистина се смутих, с една дума, така или иначе, спах като къпана. Тя ме изслушва развеселено, после ми съобщава, че бащата на Едуар-бебе е в затвора за трафик на наркотици, при това в Тайланд. После добавя: