- Венсан няма дългове, но доколкото разбрах онзи тип има нужда от пари, за да плати на адвокат. Та Венсан му изпраща.
- Искаш да кажеш, че ти му изпращаш.
- Да, но с това вече е приключено. Дотук беше. Не смяташ ли, че Жози прекалява? Венсан наистина притежава страхотна дарба да избира приятелките си.
Не се съмнявам, че според Ана никоя не е достойна за него, но съм съгласна, че с Жози е проявил необикновена прозорливост и далновидност.
От моя кабинет се обаждам на Ришар.
- Да, в течение съм, представи си - отговаря ми той. - Тази история с наркотиците си е чисто изнудване. Този тип просто прекалява.
- Е, благодаря ти, Ришар, благодаря ти за усилията, които полагаш, за да ме държиш в течение!
- Какво? Я почакай. Струва ми се, не съм длъжен да те осведомявам за моите разговори с Венсан. Затова не е зле да се успокоиш.
- Имаш късмет, че не си пред мен.
- Мога да дойда, мога да бъда при теб след десет минути.
- Господи, как можеш да бъдеш толкова груб? Това ли е най-любезният отговор, за който се сети? Единственото ми престъпление е, че искам да бъда в течение на онова, което се случва в моето семейс тво. Особено когато засяга Венсан. Така че благодаря ти за доброто отношение, Ришар. Благодаря. Запази си нежностите за твоята нова приятелка, не ги хаби за мен.
Такъв бе обичайният тон на нашите разговори допреди няколко години, карахме се почти всеки ден, докато и двамата решихме, че повече няма смисъл. Сега е просто лош спомен. По онова време започваха да се изпаряват първите илюзии, появяваха се първите кисели плодове, първите разочарования. Бяхме едва четиресетгодишни.
Затварям. Научих се да спирам навреме - няма нищо по-лошо от това, един разговор постепенно да се изостря, да се ожесточава до безкрайност, след като най-добре е раната да си остане такава, каквато е, ще го потърся по-късно, когато напрежението спадне, тогава ще обсъдим положението по-спокойно.
Имам пълно право да се държа с него по този начин. Още повече сега, когато между нас е това момиче, в разрез с всички уговорени помежду ни условия, за да продължим да живеем в разбирателство след раздялата - с тази Елен той сякаш иска да покаже, че изобщо не му пука за мен.
Не познавам човек, който да обича да му затварят телефона под носа. Изчаквам да мине един час, не отговарям на съобщенията му, провеждам няколко служебни разговора и едва тогава му се обаждам.
- Ришар, не искам да се караме. Хайде да започнем разговора отначало. Моля те. Нека го направим заради Венсан. Да се опитаме да не мислим за нас, съгласен ли си?
Отвръща ми с многозначително мълчание.
- Какво правиш? - питам го.
- Кой? Аз ли? А, нищо особено. Искаш да кажеш в този момент ли? Нищо особено.
- Значи, не ти преча.
- Изобщо. Във ваната съм. Какво става с Ирен? Минах да я видя. Видът й доста ме изплаши.
- Така е. Не, няма промяна. Сам знаеш, че е стара. Стара е вътрешно. Силите й са изчерпани. Но прав си, ужасно е да я гледа човек такава. Значи, ти си оставил цветята. Така си и знаех. Благодаря. Смених водата във вазата.
- А ти добре ли си?
- И да, и не. Не знам как да ти обясня какво чувствам. още съм шокирана, вземам лексомил. Прощавай, че преди малко ти затворих. Няма да повярваш, но треперя като от студ.
- Няма нужда да се извиняваш. Знам какво изпитание е това за теб.
- Знам, че знаеш, Ришар. Толкова е важно за мен някой да знае, за да не се чувствам сама. Във всеки случай се радвам, че си в течение за Венсан, поне мога да въздъхна с облекчение и да спя спокойно, като знам, че ти следиш отблизо тази история, както бих сторила аз, ако не и по-добре.
- Защо не приемем, че той е достатъчно възрастен, за да се оправя сам? Не е трябвало Ана да му дава пари.
- Прощавай, но как можеш да твърдиш, че Венсан е достатъчно възрастен, за да се оправя сам? Да не би да се шегуваш? Дал ли е досега поне едно доказателство за това? Да не би да е прекосил пустини, пребродил океани, изкачил планини, преди да попадне в прегръдките на Жози? Поради каква причина би трябвало да му приписваме качества, които до този момент, доколкото знам, изобщо не е проявил? Само защото е наш син ли? И затова може би е по-умен от другите?
- Ами да, защо не?
Не забравям, че има намерение да напише най-доб рите сценарии на света - според него изобщо не си струва да се говори за досегашната му работа за телевизията. Често съм го наблюдавала как седи унил в работния си кабинет, след като е получил поредния отказ или сценарият, на който е възлагал толкова надежди, му е върнат с обикновена пратка по пощата, но нито за момент не съм откривала у него и най-малкото съмнение в собствените му качества - особено ми харесваше тази негова сила на характера, тази увереност, която предаваше и на мен в момент, когато ми се искаше да се скрия вдън земя, да се сгуша в тъмнината, без да смея да произнеса собственото си име.