Сутринта на четвъртия ден, на връщане от сут решния крос -практически на един крак - правя отклонение и приближавам до неговата къща, като възстановявам дишането си, с ръце на кръста, едновременно загряла и измръзнала.
Падналият през нощта слаб сняг е покрил всякакви следи, времето е слънчево, а гласовете на птиците подчертават тишината, в която тъне цялата околност.
Завесите са спуснати и във вътрешността не се вижда нищо. Звъня на входа. Обръщам се и поглеждам към моята къща от другата страна на улицата, примижавам. Звъня още веднъж и тъй като няма отговор, предприемам обиколка, колата му е в гаража.
Той е мъртвопиян. Откривам го по средата на салона, в безсъзнание, след като предпазливо се вмъкнах, минавайки през кухнята. Пристъпвам и се провиквам: „Ало? Има ли някой“, а през това време снегът, полепнал по подметките ми, се топи на малки, лъскави, правилно подредени върху паркета локвички.
Дръпвам завесите. Върху пода се валят празни бутилки.
Свечерява се, когато той звъни на вратата да се извини за жалкия вид, в който съм го заварила, и да ми благодари, че съм го завлякла под душа и съвсем заслужено съм го обляла със студена вода, а после съм му приготвила силно кафе. Не зная как се е оправял след това, но беше с чисти дрехи. Вече е избръснат и сресан, така че, ако ги няма синкавите кръгове около очите и тебеширения цвят на лицето, спокойно би могъл да застане зад гишето на банката, без клиентите да се поколебаят да поверят своите спестявания на един толкова спретнат и любезен млад мъж.
- Струва ми се, че не разбирате - казвам му. - Но грешката е моя. Трябва да се сърдя на себе си. Може би си давате сметка, че никак не ми е лесно. В този момент не съм добре, чувствам се объркана. Трябва да го имате предвид, Патрик. Безкрайно съжалявам, ако не съм била достатъчно ясна, но все пак имайте го предвид. Понякога човек прави какво ли не само за да намери облекчение.
Преди да мога да реагирам, той пристъпва вътре, долепя устни до моите, принуждава ме да отстъпя и захлопва с крак вратата. Мигом двамата се оказваме на пода, точно на същото място, където ме бе изнасилил първия път, стенем, ръмжим, вчепкани като бесни кучета.
Той вдига полата ми, разкъсва чорапогащника и пъхва ръка между краката ми, а през това време аз го налагам с юмруци и се опитвам да го ухапя. Внезапно завесата пред очите ми пада, пътят пред мен е открит, изведнъж преставам да се боря и се отпускам покорна в момента, когато той се готви да пристъпи към действие.
Легнал е върху мен. Колебае се, застива за секунда, изпъшква, след което рухва като поразен от гръм.
После рязко скача на крака и се втурва навън, като оставя вратата отворена. Изправям се и отивам да я затворя. Марти, който за пореден път е присъствал на сцената, ме гледа учудено.
- Малко е трудно за обяснение - казвам му, докато той ме следва по петите.
През следващите дни нямам време да осмислям случилото се, защото съм претрупана с работа, излизам от къщи призори и се връщам по тъмно, без да имам каквото и да било желание за приключения.
На тръгване поглеждам бегло към къщата отсреща, капаците са отворени, коминът пуши, всичко е спокойно, същото правя и на връщане, прозорците светят, снегът в неговата градина искри в нощта, но нищо повече, вкарвам колата в гаража, изключвам двигателя, изваждам ключовете и преставам да мис ля за него.
В живота няма нищо по-просто от това, да работиш и аз успешно се справям с умората от безкрайните обсъждания, безкрайните телефонни разговори, безкрайното четене и всичко останало, като в края на деня все пак ми остават достатъчно сили да се прибера у дома, да си приготвя сандвич, да се кача в спалнята, да се съблека, а във ваната да запаля един джойнт за отпускане на фона на музиката, докато си играя с глицериновия сапун. Сама с моя котарак.
Поначало Марти беше предназначен за Венсан, който месеци наред искаше куче, а Ришар, който не искаше и да чуе за подобно нещо, реши, че котка може да реши проблема, но Венсан дори не го взе на ръце -накрая котето намери убежище в моите прегръдки.
Щастлива съм, че е при мен. Вярно е, че не може да ми се притече на помощ, ако бъда нападната, но това няма значение. С него нямам усещането, че обитавам сама тази къща. Мога да му говоря. А освен това нямаме мишки.
Присъствието на Венсан, естествено, ни бави, защото той непрестанно се мотае в краката ни, докато търси молив или телбод, а понякога ни прекъсва, размахвайки ръце отвъд остъклената врата, за да ни пита неизвестно какво относно архива, който му поверихме с надеждата да въведе в него известен ред. Бях се опитала да изтъкна този аргумент, да напомня, че моментът не е подходящ за обучението на нов служител, че на всяка цена трябва да наваксаме изоставането по някои проекти, че няма да ни стигне времето, но Ана изобщо не ме слуша, защото бърза да включи в действие своята стратегия, така че дните са дълги, напрегнати и аз нямам никакво намерение да ги натоварвам допълнително.