Още повече че положението силно се влошава заради Жози, която настоява Венсан веднага да напусне длъжността, така великодушно
осигурена от Ана.
- Тя има ли представа какво означава безсрочен трудов договор? -престорено се възмущавам аз, за да задуша в зародиш всяко подозрение за сговор между мен и Жози, което би могло да се роди от жалкия ми неутралитет.
Ана се усмихва крадешком, а Венсан гризе нокътя на палеца си -колебая се дали да не му напомня колко прибързано се е хвърлил в прегръдките на тази жена, въпреки всичките ни предупреждения.
Ришар е отишъл да пофлиртува с Елен и когато се завръща, пита какво решение е взел синът му.
- Хайде, мой човек, какво смяташ да правиш?
Следва тягостно мълчание. После Венсан вдига очи, поглежда към Ана и обявява, че ще остане. Ана е много доволна. Виждам върху лицето й дълбоката радост, която Венсан понякога предизвиква у нея, проявила се за пръв път, когато го понесе на ръце към кръщелния купел - бутвам дискретно с лакът Ришар, за да привлека вниманието му върху картината на чисто щастие, което в този момент тя въп лъщава.
Ана ни кани на обяд. Отвръщам й, че не говори сериозно, че нямаме време, но те са трима срещу мен, а не след дълго и четирима, защото тя изпраща Ришар да повика своята нова годеница.
- О, така ли я наричаш? Наистина ли са сгодени?
- Нали живеят на семейни начала? - отвръща ми тя, като свива рамене.
- Мамо, престани - въздиша Венсан. - Сама знаеш положението.
Запалвам цигара. Когато двамата се появяват, аз извръщам глава.
Все пак остават известни съмнения дали Венсан ще намери достатъчно сили, за да устои на натякванията на Жози, но той изглежда решен и дори зап лашва да спи в хотел, ако не успее да я вразуми. Наблюдавам крадешком Ришар и Елен. Навремето двамата с този мъж бяхме семейство. Днес той живее на семейни начала с друга жена. По средата на обяда не чувствам никакъв глад и си поръчвам джин-тоник.
Когато ми поднасят чашата, той се обръща към мен и ме изглежда учудено.
Уреждам сметката по погребението на баща ми. Появили са се няколко статии по повод смъртта му, които припомнят извършеното от него масово убийство, но с изключение на градушката от обидни коментари на читателите в интернет, никой не се сеща за мен, няма нито едно писмо, обаждане по телефона или контакт от каквото и да било естество, но ето че Ралф се грижи да наруши забравата.
- Един откачен по-малко - казва ми той, - ако мога така да се изразя.
В този момент аз опаковам дрехите на Ирен, за да ги предам на Червения кръст. Спирам и любезно му обяснявам, че един що-годе възпитан човек не би си позволил да оскърбява покойник пред родната му дъщеря, после продължавам, без повече да му обръщам внимание.
- Престанете да се правите на важна - обажда се той. - Не мога да ви понасям.
- Да не сте пили?
- Изобщо не понасям фукли като вас.
При тези думи той се тръшва на стола. Декември е месец, през който мъжете се напиват - убиват, изнасилват, свързват се с неподходящи жени, признават чужди деца, бягат, стенат, умират - но поне този не губи дар слово и така научавам, че с него сме посещавали едно и също училище и той помнел ужаса, в който навремето баща ми хвърлил цялата страна, и че още тогава държанието ми ужасно го дразнело. Изобщо не помня да съм го виждала през онези години, но може би казва истината.
- Вървете да вземете един душ - съветвам го аз. - Никак не миришете приятно.
Той се надига, залита и ме гледа злобно.
- Все пак един мръсник по-малко и съм доволен, че чуках жена му.
Не отвръщам нищо. Обличам палтото и си слагам ръкавиците.
- Така или иначе, гледайте колкото се може по-скоро да си стегнете куфарите - казвам му на тръгване.
По течението на Сена се спускат ледени късове. Срещам се с Ана, за да отидем на вечеря с двама сериозни инвеститори, които на всяка цена трябва да привлечем - трудни партньори, но накрая успяваме да сключим доста изгоден договор. Когато излизаме от ресторанта, вече е късно и аз се чувствам изморена, но точно тогава получавам съобщение от Венсан, който се оплаква, че не може да отключи вратата на техния апартамент. Изчаквам да видя дали Ана ще получи същото съобщение. Отговарям, че веднага отивам при него.