Приятно изненадана съм, че в трудно положение се обръща към мен. Когато пристигам на място, научавам, че Жози е сменила ключалките на входната врата.
- Това на нищо не прилича! - възкликвам с прес торено възмущение.
Той е едновременно нервен и объркан, мисля си, че не е бил подготвен за толкова решителна реакция от страна на Жози и не може да оцени евентуалните последици. Докато карам покрай кейовете, дори не ме пита къде отиваме.
- Научих, че дядо е починал - обажда се той.
В това отношение Ирен бе извоювала победа. Възползвала се бе от пубертета на Венсан, този ужасен период, по време на който всяко нещо, способно да подразни или да ядоса майка му, беше добре дошло.
- Не го наричай дядо - повтарях му аз. - Той не е твой дядо. Този човек не ти е никакъв.
После се обръщах към Ирен:
- А ти кога ще престанеш да му набиваш в главата всички тези неща? Кажи ми какво всъщност целиш?
Карахме се жестоко по този въпрос, буквално побеснявах, но позицията ми беше трудно защитима, не можех да залича кръвните връзки.
Поглеждам го с подозрение, но не долавям никаква саркастична нотка, докато казва дядо, а миролюбивият му вид ме успокоява.
- Да - потвърждавам. - Обесил се е.
Той поклаща глава и гледа разсеяно навън. Минаваме моста „Севр“.
- Мамка му - обажда се неочаквано той. - Все пак е твой баща.
Когато пристигаме у дома, няма нужда да му показвам неговата стая, знае коя е. Намирам му четка за зъби. Навън студената нощ е обляна в лунна светлина.
- Утре сутринта излизаме в седем часа - напомням му и той кимва в знак на съгласие.
Прозява се. После махва с ръка.
- Благодаря за помощта.
- Няма нужда да ми благодариш. Нали затова съм ти майка.
- Нищо, все пак ти благодаря.
Търси нещо за четене. Предлагам му сборник новели на Юдора Уелти.
- Какво ти е мнението? - пита ме той.
- Страхотна е.
- Не, имам предвид, как би постъпила на мое място?
Как бих могла да си представя, че ще поиска моето мнение? Оставам с отворена уста. Преструвам се, че размишлявам, докато гледам шарките на килима в коридора пред моята спалня.
- Нямам представа - отвръщам. - Не зная до каква степен държиш на нея. Но все пак ако бях на твое място, не бих прибързвала, бих изчакала един-два дни, без да се обаждам. Дай си време, за да оцениш ситуацията. Овладей времето. Не забравяй, че побеждава онзи, който има най-здрави нерви. Не я познавам добре, но бих казала, че нейните са доста здрави и че тя е в състояние да се опълчи на кого ли не.
- Никога не съм срещал толкова отвратителен характер.
- Сам виждаш. Можеш да очакваш сериозна съп ротива. И все пак не всичко в тази история е лошо. И двамата ще можете да решите какво всъщност искате, ще подложите на изпитание вашата връзка, ще пробвате колко е здрава. При всички случаи, Венсан, и двамата трябва сериозно да обмислите нещата. Впрочем нали бащата на Едуар скоро ще излезе от затвора?
- Аз съм негов баща.
- Така смяташ ти, но какво мисли той?
- Изобщо не знам. Двамата с Жози са разделени.
- Тогава защо тя така бърза да го изкара от зат вора? За какво харчи толкова пари?
- Въпрос на справедливост. Ченгетата са го използвали за назидание. Не е честно, мамка му!
- Може, няма значение. Това е само един от проблемите, с които ще се сблъскаш и върху които трябва да размислиш. Имай го предвид. Няма нищо осъдително в това, да си наясно с положението. Но каквото и да се случи, винаги можеш да разчиташ на мен. Струва си, след като преживях такива мъки, докато те родя.
Усмихва се. Още няколко дни подобна терапия и ще започне да ме целува за добро утро и за лека нощ.
Правилно постъпих, като му казах, че може да разчита на помощта ми. Това си е чистата истина, до последния си дъх ще бъда с него, той прекарва почти целия ден в моя кабинет, като се разхожда нап ред-назад, мърмори зад гърба ми, гледа през прозореца околните сгради на фона на белезникавото небе, откъдето скоро пак се кани да завали сняг, после отново започва да снове, рови в телефона си и не пропуска да пуши от цигарите ми, а през това време аз съм претрупана с работа. Ана ми прави знак да проявя търпение.
На обяд той не хапва нищо, нито пък вечерта.
- Първият ден е най-трудният - казвам му аз.
- Нима? Откъде знаеш?
Грабва една лопата и макар че съвсем се е стъмнило - лунната светлина едва прониква през облачната пелена - започва с ожесточение да рине снега пред къщи.
Прибира се, плувнал в пот, но виждам, че е успял да се отърси от вътрешното напрежение - зиме баща му постъпваше по същия начин, когато се скарахме, а през останалите годишни времена събираше падналите листа, гореше ги, скубеше плевели, режеше дърва и прочее. Изобщо не съм си представяла, че Жози - макар винаги да съм знаела колко слаби са ангелите на мъжете пред момичета с пищни форми - та изобщо не съм си представяла, че Жози може да докара сина ми до подобно състояние, че той до такава степен държи на нея. Стъписана съм. В цялата тази история от самото начало не бях достатъчно активна, проницателна и далновидна. Никак не е успокоително, при положение че наближавам петдесетте.